Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)
Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото сърце. Треперя. Харесва ли ти? Да виждаш мъката в очите ми, да гледаш как тялото ми танцува под агонизиращите импулси на болката, харесва ли ти? Страх ме е. Боли. Това ли искаш да чуеш? Не. Няма да го кажа. Вече цялата съм твоя. Насилствено притежание, но пак съм твоя. Но няма да ти се моля. Не….
Замахваш. Удряш, късаш, рушиш. Плътта ми страда, а с нея се разкъсвам и аз. Отново, отново, отново, отново… Всеки ден, всеки час. Отново, отново, отново…
Замахваш. Защо? Защо аз? Защо на мен? Какво ти направих? В ураган от болка, кръв и сълзи, тези въпроси изникват на повърхността. Изливаш цялата си агония върху мен, изстискваш последната капчица чистотата. И не спираш. Като художник, който смесва ц ...