Скеч от Генка Богданова
УЧАСТНИЦИ:
ТАШКА :
ДОНА:
Сценично оформление - масичка и два стола. Дона чисти боб. Чува се, че някой вика отвън.
ТАШКА:
Доне, вкъщи ли си ма?
ДОНА:
Тук съм, тук, влизай де! / Дона влиза в плетка в ръце/ Ха, добре си ми дошла! От кога не сме се виждали?!
ТАШКА: /сяда на свободния стол и продължава да плете/
Амчи как ша са видим, ма комшийке, като си съм се завряла вкъщи като ханъма? Ама то, ханъмите, по цял ден лежкунят и се гиздят, пък ние сме се превърнали в слугини и робини. Цяла седмица тъках едно ропопско видияло…
ДОНА: Ша ма извиняваш, Ташке, ама не се казва „видияло“, ами ходиало. Научи се да приказваш правилно, че ще ти се подиграва гражданката Веса, дето ви стана комшийка.
ТАШКА: Ха, щяла да ми се подиграва този куркудил! Тя да си гледа шетнята и гермята, че на вилата й всичко е баталясало и запуснато, пък гермята - до шия в тръни и бодили! То пък тя като й гражданка, чунким много правилно приказва! Вчера дойде на оградата и ми вика:
– Съседке, дай ми едно аспиринче, че имам страшно главоболие!
Пък аз само туй чаках и подигравателно ѝ викам:
– А, аспиринче нямам Веске, ама ако става въпрос за възпиринче, ще ти дам.
ДОНА: У-у-у, ма Ташке, ми ти пак си се изложила ма сестро, вместо да я подиграеш. Че то не се казва възпиринче, ами испиринче!
Ама да оставим това, ами кажи каква ѝ таз работа, у вас, коминя на куфнята ти все пуши и все на манджа мирише. Тъчеш, плетеш, готвиш по цял ден, как ще ти остава време за гости и дружки!
ТАШКА: Ох, остави се, сестро! То тъкането и плетивото не са всеки ден, ама нали го знаеш моя мъж какъв е ламтурник? Денонощно да съм в кухнята, сестро, пак няма да мога да го прехраня. Вчера сготвих постна манджа. С сложих му един хляб, сипах му две паници лапад със зелен лук, пък той изсипа отгоре и две кофички кисело мляко, излапа ги набързо с лъжицата и подир малко се развика:
„Ташке ма, опържи ми двайсе, трийсе яйца да си доям! И друг път не ми слагай в чинията зелентии! Да не съм ти прасе да ме храниш с треволяци!“ Мръвка, мръвка ми дай! И червено вино да я натисне, че да се плъзне по-мазно в стомаха ми.
ДОНА:
Горката! Ми то неговото май не е стомах, ами е бъчва, ма Ташке? И пак сух като чироз и върлинест.
ТАШКА:
Тъй, ма Доне, яде, яде – и все гладен! Да беше прасе, досега да съм му теглила ножа…
ДОНА:
Моя пък хич не придиря. Като добро прасе е. Каквото сложа пред него, яде и кусури не връзва. На, днеска боб ще му готвя, че много го обича. Утре ще му сипя един буркан и за къра - да яде и да ме споменава. То, сестро, на мъжа трябва да му се угажда. Ние вкъщи с к`во да е поминуваме.
На него ката ден в торбата трябва да има хляб и сиренце. Ката ден - я лучец, я чесънец , я конски тараторец ще му сложа за разнообразие… Да има! Че на мъжа сили му трябват, да работи, пари да носи, къща и челяд да гледа, пък и за леглото сетне силици да му останат… Хи-хи-хи!
Пък аз, сестро, като остана сама вкъщи, много, много не придирям. С к,во да е прекарвам деня. Я баничка със сиренце и масълце ще си разточа, я едно тиганче месце ще си изпържа, я някоя луканчица ще метна набързо в жарта или пък 5-6 кюфтенца ще свръсна в тигана. Ама за него готвя любимите му манджи – домати с ориз, лучена кашица, боб и леща – тях най - много обича, пък и здравословни са, знаеш. И по малко готвя, че вечер само той яде. Ох, аз не знам к`во ми става, сестрице, ама вечер все нямам апетит и ми е едно тежко, тежко на стомаха…ще трябва на доктор да ида, че таз работа взе хич да не ми харесва!
/Плесва се по челото, става и бързо отива до прозореца, отваря го и вика/
–Тинко, Тинко бре!
/ Отвън се чува мъжки глас:/
МЪЖКИ ГЛАС:
Какво забрави ма? Казвай бързо, че закъснявам за работа, жените ме чакат качени са в каруцата вече. Къде е чак нивата, до обед ще се друсаме по тези криви и разкаляни пътища.
ДОНА:
Нищо не съм забравила, ми да ти река да внимаваш за яйцата си! Да не седнеш отгоре им и да ги смачкаш, че сетне к`во ще правиш? Само две имаш! Пък и съм ти ги вапцала червени снощи.
ТАШКА: / Смее се развеселена от двусмислено звучащите заръки на Дона/
– У, ма Доне, че толкова ли ти са свидни яйцата, на мъжа ти? / Хитро подхвърля / Че кога сварихте и да ги вапцвате снощи? Не ти ли свърши червената боя?
ТАШКА:
– А, свидят ми се, ма Доне! Само две са. Той да внимава, че докато се друсат по кривите кърски пътища, я той ще ги затисне, я някоя от жените току виж седнала отгоре им и ги направила на пихтия. Да не съм ги кътала досега, някоя да му ги строши!
ДОНА СЕ КИСКА РАЗВЕСЕЛЕНА, НО ТАШКА ОЩЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УСЕТИ.
ТАШКА:
– Смей са ти, смей са! Тя твойта лесна, твои `ица си нямаш, ама не са и срамуваш да си поискаш. Днеска от тоз две, утре - от другия – две - и незадоволена никогиш не оставаш.
ДОНА:
– Стига, стига, голям въпрос направихме от Тинковите яйца! Ти остави това, ами знайш ли коя се кани да ни става кметица?
/Ташка я гледа въпросително/
Тона ма, Куйрук Гергьовата снаха от долната махла!
ТАШКА: / възмутена /
Тая ми ма, Доне? Ми тя ни бой като хората има, ни снагата ѝ – снага! И не стига че е дребна, не стига , че е бозава и къдрава като овца в главата, ами е и „тронка“ на всичко отгоре! Голямо чудо, че имала вишу образование! „Начетена“ била! Глупости на търкалета! Че кога ѝ била магазинерка, че да я начетат?
ДОНА:
Тъй ма, Таше! Баш Тона кметица да става! Таз жена огледало вкъщи няма ли си, уши да чуе хорските приказки няма ли? За кмет само моя Йордан става. И боя му – бой, и снагата му – снага, и юмруците му тежки и здрави – всички ще му имат страха.
Ама аз що стоя още, ми не си отивам да го сбутам моя хубостник? Да види в коя партия да се набута овреме, какво ще им дава, какво ще обещава, че да му издигнат кандидатурата. Сега му е времето да остави шофьорлъка и да седне на кметския стол! Пък, кой знае, утре и депутатин може да стане… Тъй де, да не е по-долен от тези дето сега ни управляват?
/Дона свива плетката и забързва към къщи ентусиазирана от хрумналата й идея. Ташка гледа замислена след нея и сама си задава въпрос/
ТАШКА:
Тъй ми, що да не ни стане кмет Йордан? И шофьорско училище е завършил, и юмрука му тежък.
К Р А Й
© Генка Богданова Всички права запазени