10.05.2011 г., 21:34 ч.

Съсипването на Райската градина 

  Проза » Фантастика и фентъзи
1240 0 0
6 мин за четене

Съсипването на Райската градина

 

Еден е от планетите, които се срещат толкова рядко, че с право носи името си “Райска градина”. Тя е сякаш копие на Прародината Земя по големина, гравитация, атмосфера. Има подобни климатични пояси, морета, реки и езера. Има богата растителност и животински свят. Не е чак толкова плодородна, защото водата е по-малко отколкото на Земята и животът е съсредоточен по бреговете на няколко големи реки и езера и в моретата, но пък поради това на сушата няма големи тревопасни и хищни животни, които биха затруднили колонизацията и. И все пак Еден е рядко заселен, въпреки че от откриването и са минали цели триста години. Причината е, че колонистите принадлежат към сектата на амишите-менонити, които не ползват в ежедневието си модерни технологии, следват буквално принципите на Библията и изповядват смирение, ненасилие, сплотеност в общината и семейството и “чист” живот. Те са тихи, кротки хора, които не се стремят към високо образование, изхранват се със селско стопанство и занаяти, смятат голямото семейство с много деца за Божа благословия и се кръщават след като са навършили пълнолетие и са прекарали една година в “широкия свят” за да решат дали искат да живеят по начина на предците си. Заселването на Еден от амишите я опазило от промишлено замърсяване, унищожаване на флората и фауната и пренаселване. Те нямали нищо против туристите и дълго време Еден бил място за прекарване на отпуските от хора, които искали да се насладят на тишина, спокойствие и почти непокътната природа. Тази планета особено се прочула с откриването на “Божието огледало”. Това е голям камък в една пещера, който от някое земетресение ли, от влиянието на водата ли, се е пропукал и разцепил надве, откривайки абсолютно гладка повърхност. Един местен козар, оставайки да пренощува веднъж там, коленичил да се помоли и като се загледал в гладката повърхност видял как къщата му в селото гори, а вътре децата му пищят за помощ. Той се изплашил от видението и побързал да се прибере. На къщата и семейството му им нямало нищо и отначало той не посмял да каже на никого нищо, но все бил неспокоен. На третата нощ не можел да заспи, излязал на поляната и що да види – коминът на къщата му горял. Той извел семейството, повикал съседите и спасили каквото можали от къщата. Оттогава и други амиши ходели да се молят в пещерата и почти всички получавали от Божието огледало по някое видение за бъдещето. Туристическите агенции не пропуснали да добавят това чудо в офертите си и така на Еден започнали да идват и хора специално да задават въпроси за своето бъдеще, за бъдещето на децата, на бизнеса си, на колонията си и за каквото се сетите. Казват, че повечето от тях получавали отговори.

През 311-та година от колонизирането на Еден епископ на колонията “Божие огледало” беше Якоб Фишер. Той и епископите на останалите десет амишки общини образуваха нещо като правителство, макар че общините бяха самостоятелни и всъщност “правителството” имаше за задача да решава чрез единогласие само въпроси от общопланетарно значение. По това време на Еден имаше офиси на няколко туристически агенции. Агенцията “Божие благословено огледало” се представляваше от млад амбициозен човек на име Бал Сингх. Един хубав ден той поиска среща с Якоб Фишер и му направи необичайно предложение: амишите да му продадат половината от Божието огледало, което той щял да раздроби на по-малки парчета и да продаде по цялата Космическа федерация. Фишер веднага отхвърли предложението.

- Божията благословия - каза той - не може да се продава.

- Тогава я подарете – отвърна Сингх – Ако пръснем Огледалото в различни краища, повече хора ще се ползват от Благословията.

- Дори и ние да го дарим, вие ще го продавате, нали? Не съм съгласен.

Но Сингх не мислеше да се отказва. Той имаше вече делови предложения от много богати колонии и частни лица да им достави части от Огледалото. Въпросът беше да измисли с какво да съблазни амишите. Тези хора не ламтяха за пари, нови фантастични технологии и машини, дори за културни ценности. След като изчете сума информация за историята на сектата и начина им на живот още на Прародината Земя, той отиде при Якоб Фишер с ново предложение.

- Бихте ли разменили половината от Божието огледало срещу коне? И вечната благодарност на цялата Федерация, разбира се?

Якоб Фишер се ококори. Коне! Амишите бяха успели да пренесат от Прародината само пшеница, царевица, няколко вида земни зеленчуци, а от домашните животни имаха само кокошки, кози и прасета. Бяха успели да одомашнят няколко местни вида плодни дървета, но никакви животни. На Еден животните бяха дребни. На Земята предците на амишите бяха обработвали нивите си с коне, но те не бяха успели да ги пренесат на Еден заради големите разноски по наемането на по-големи космически кораби при преселението си. И тъй като не признаваха машинното земеделие, те бяха принудени да обработват земята с мотики и лопати, а това означава бедност. Да не говорим за сантименталната страна на въпроса, защото в повечето семейства се пазеха стари снимки от Земята, където се виждаха типичните амишки черни бъгита, впрегнати с по един-два коня и натоварени с многобройна челяд. Затова този път епископ Фишер не отказа веднага, а свика среща на събратята си за обсъждане на необичайното предложение. Толкова спорове не беше имало на Еден за триста години. Накрая решиха да подарят половината от Божието огледало на Сингх без да искат нищо в замяна. Разбира се тайно от братството епископите “като доброволна благодарност” поискаха коне. И Сингх не ги измами – достави на всяка община по десет елитни кобили плюс пет жребеца за разплод. Така на Еден пристигнаха сто и петнадесет прекрасни коня, а половината от Божието огледало отпътува неизвестно къде.

За съжаление никоя от страните не спечели от сделката. Огледалото беше разрязано, разпродадено и разпратено във всички посоки, но постепенно се оказа, че по неизвестна причина тези парчета не проявяваха гадателските си качества на чуждите светове.

А Еден? За известно време работите там вървяха чудесно – конете се адаптираха, започнаха да пасат местната трева и да се размножават. Амишите си изработиха плугове и започнаха да добиват по-добри реколти. Проправиха по-широки пътища (преди имаха само пътеки за велосипеди), по които подкараха мечтаните черни бъгита. Но след няколко години започнаха да стават странни промени. Най-напред взе да намалява тревата. Оказа се, че на Еден тревата се размножава след като семената преминат през стомаха на местните животинки. Обаче храносмилането на земните коне ги унищожаваше. Когато тревата започна да изчезва, изчезнаха червеите, които се хранеха с мъртвите тревни части и образуваха нова почва, изчезнаха насекомите, които се хранеха с листата и, изчезнаха земноводните и влечугите, които се хранеха с насекомите и дребните млекопитаещи, които се хранеха с влечуги и земноводни. Поради разни взаимозависимости започнаха да линеят и храстите и дърветата, да умират горите на Еден. Пострада и животът в моретата. За трийсетина години цялата планета беше пред гибел. Можеше единствено да се внесат земни видове, с които да се замести местната растителност и фауна. Но това не беше по джоба на амишите и се наложи мащабна дарителска кампания, в която участва цялата Федерация. Спасяването на планетата отне още тридесет години. Сега тя пак е красива, плодородна и привлекателна, но разбира се, това не е същата Райска градина. От предишните растения и животни останаха само няколко вида, които се борят за съществуването си с вносните земни видове. Останаха и черните бъгита, тропащи по пътищата с впрегнатите земни коне. Остана и половината от Божието огледало, но и то загуби привлекателността си. Местните тайно го наричат Дяволското огледало и повече не се молят там, а и туристите намаляха.

 

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??