Рашко Бойков крачеше с гневни крачки.
- Бат Рашко, бат Рашко, не ме ли позна?
- Ей, момче, я си върви по пътя и не ме закачай, че днес не съм никак на кеф. Гешо Иванов ми се изплъзна. Впрочем кой беше ти?
- Аз съм Учиндолския славей, бат Рашко. Ти май си ме забравил. Навремето много гласовито ти пях. Пях ти за кого ли не. Пък тези, за които ти пях, ти после ги опяваше. Сега имам цял хор от певци. Но ако се наложи пак лично ще ти пея. Стига да поискаш, бат Рашко.
- Ти ли си, Славейчо? Ще пееш и още как ще пееш, Рашковото. И ти и хорът ти! Нали затова ви издържахме толкова много години. Какво ли не ви дадохме, само и само да пеете, когато се наложи. На това спонсорство му се вика. Ама идва ден да връщаш. Без туй никъде не може.
- Ще връщаме, бат Рашко. Само се моля да не са височки лихвите, щото от пеене много се не изкарва. Ама все се каня да те попитам - ти какво отношение имаш към числото 19? Сякаш ти е емблема, бат Рашко. Кумир! А в библията пише да нямаме кумири!
- Слушай, Учиндолск ...