фейлетон

Г-ца Паунова беше преминала през ученическите си години без особен афинитет към знанията и оценките. Нямаше и никакво желание да продължи образованието си във ВУЗ. Но родителите й  като казаха „више, та више”… И я насочиха към специалност, в която по това време  се влизаше  и с тройка. Кога с преписване, кога с рушвет – криво-ляво завърши. Получи диплома и беше назначена в начално училища.

Вълненията и интересите й , обаче, никак не съвпадаха с професионалните й задължения. Бяха насочени предимно към визията. Обличаше се според  последния писък на модата . Изпитваше непреодолима слабост към обувки с висок ток.  Най-малко 7-8 см., както обичаше да споделя с приятелки. Обувките за нея бяха символ на престиж и висок стайл. Затова, когато вървеше по коридора на училището в ушите й отекваха думи, като „ти не си за тук, ти не си за тук”!  Често в часовете се улавяше, че мислите й блуждаят другаде и не знаеше колко време е минало. Но засега се примиряваше с очакването… на богатия принц.

Реши, че през ваканцията ще отиде на екскурзия в Гърция.

Отвори вратата и към нея се втурнаха да я прегърнат 4-5 момичета. ”Подмазвачки” помисли  си тя и ги отстрани с лека досада.  

Трябваше да направи годишен преговор по география. Неприятно, но озарена от неочаквана мисъл, каза:

- Деца, днес ще ви разкажа за едно интересно  място – за полуостров Халкидики. Нали знаете какво е полуостров?

- Да, да, земя , заобиколена отвсякъде с вода – се чуха няколко гласа.

- Не, не, от три страни с вода – заобаждаха се други.

- Така, - започна тя и им разказа информацията, която беше прочела в рекламата за екскурзията.  Очичките на децата светнаха от радостното въображение.

Дойде чаканата ваканция и след няколко дни вълнуващи приготовления г-ца Паунова пристигна на полуострова. Настани се в кокетен хотел, близо до плажа. Хапна набързо в ресторантчето  и се заприготвя за плажа.

Оглеждаше се в голямото огледало. Банският й стоеше добре, а на краката й, обути в червени обувки, в тон с банския, можеха да завидят много холивудски звезди.

Момичето от съседната стая почука на вратата. Тя  отвори. Очакваше да види възхитена физиономия:

         - Готова ли си за плажа?  - в следващия момент на лицето й се изписа учудване.

        -  Ама ти, така ли ще ходиш? С тези обувки?

         -  Да, защо, много са ми удобни?

         -  Ама как ще вървиш по пясъка? 

Г-ца Паунова се стъписа. Всичките й обувки бяха с висок ток.

         - Тръгвай, до хотела има магазинче с плажни аксесоари, ще си купиш джапанки.

          - Джапанки?  - Г-ца Паунова не можеше да си представи, че ще се появи на плажа  7 см по-ниска! Отчаяно се бореше с тази мисъл. Но нямаше друг изход, и се съгласи се.Избраха джапанки.

Тръгна като на сън. Всичко наоколо й се струваше нереално.  Хората се смееха,  плискайки се във водата, прехвърчаваха топки. „Всъщност, какво толкова му харесват на този полуостров, на този плаж, на това море? Никога повече няма да отида на морски плаж!” Слънцето прежуряше… Започна да й прилошава…