За деца се пише много трудно. За да пишем за тях трябва да познаваме, да обичаме и да разбираме детската душа. Човек не носи ли детето в себе си, не се ли опита да бъде заедно с децата, да бъде близко до тях с всичките им лудории, не може ли да се влее в детската душа и да стигне до сърчицaта им, няма да може да напише нищо добро за тях. Децата са любопитни, интересуват се от много неща, затова авторът трябва с творчеството си да спечели техния интерес и доверие, да ги накара да почувстват неговата обич. Написаното трябва да провокира детската мисъл и въображение, да обогати неговите знания.
В България имаме много добри съвременни детски автори, чиито послания са нравствени, поучителни и възпитателни, а така също добронамерени в търсене на доброто, красивото и благородното. Такива автори са Кирил Назъров, Борислав Генчев (с псевдоним Борко Бърборко, той е и илюстратор на някои от книгите си), Зорница Иванова, Валя Георгиева, Мая Дългъчева, Бистра Ангелова – Янакиева, Катя Воденичарова, ...