- Вижте, тризъбецът на Нептун! - В малка стая на пиедестала бе поставен огромен златен тризъбец.

- Наистина ли притежава такава мощ?

- Разбира  се, но той трябва правилно да се използва, защото може да предизвика бедствие!

- А този пръстен в нишата? - В следващата ниша имаше скулптура на дясна мъжка ръка а на показалецът ù бе сложен красив масивен златен пръстен, инкрустиран с диаманти и скъпоценни камъни. Блестеше в различни цветове. - Да не е на властелина на пръстените?

- Ха, ха, не... - засмя се отец Иван. - Това е литературен герой. Пръстенът е принадлежал на действителен човек и това е Соломон.

- Леле! Но и той притежава мощ!

-  Да, така е. Това е един от най-мощните пръстени в света.

- Тези камъни какви са? - попита Роси. - Има нещо гравирано на тях. - В другата стая на няколко големи маси, постлани с черно кадифе, имаше наредени стотици камъни с размер на бейзболна топка. Идеално гладки и идеално кръгли. Върху тях бяха нарисувани различни медицински интервенции.

- Това са "медицинските камъни". Така ги наричаме, защото на тях са гравирани различни медицински интервенции. Подробно са описани процесите на опериране на различни заболявания. За съжаление не са всички. При нас са само две трети от камъните. Останалите са в една частна колекция и няколко от тях са изложени в музей.

- Това пък е стаята на черепите - продължи брат Стефан. Странно сияние се носеше от отсрещната стая. Там, в специални ниши по стената, имаше кристални черепи. По средата на стаята имаше поставени други два черепа. Единият бе златен, а другият сребърен. - За съжаление липсват още от тях, като повечето са в частни колекции. А сега ме последвайте да ви покажа тракийското съкровище. То се намира зад тази врата. По размер е три пъти по-голямо от това на фараоните. Траките са потомци на най-древната цивилизация, съществувала някога на  земята. - Те застанаха пред огромни порти от ковано злато, по средата на които имаше издълбано огромно слънце. Монахът бутна леко едната страна на портите и тя се отвори без много усилие. От двете страни на вратата ги посрещнаха шпалир от тракийски войници, готови за битка. Статуите бяха като живи! Всяка от тях - уникална сама  по себе си. Следваше широко стълбище, от двете страни на което продължаваха да стоят на пост войни. Долу, в основата на стълбите, от двете страни имаше паркирани колесници, те бяха поне сто, подредени в бойни редици. Статуите на конете бяха с естествен косъм и кожени наочници с брони по телата. Хората, които управляваха колесниците, бяха прави, облечени в доспехи от кожа и метал, на главите им имаше специални шлемове с конски опашки. Те държаха здраво юздите и размахваха камшик. След това продължаваха войници в боен строй. По-нататък бе установен лагер от палатки и шатри. Сякаш времето бе спряло. Всички гледаха онемели. - По-навътре се намират статуи, оръдия на труда, домакински съдове, украшения, произведения на изкуството и писмени документи. Искате ли да продължим напред из лагера, или да хванем метрото за Атлантида? - Те все още мълчаха запленени от реалистичната обстановка. Алекс  първа се окопити, като чу Атлантида.

- Метрото до Атлантида… Това звучи като да отидеш до другия квартала на София.

- Момчета, да вървим да разгледаме и Атлантида, какво ще кажете?