- Аз съм брат Григориус и съм пазителят на свещения енергиен източник. - той седна на трона. - Зная, че имате много въпроси и че много неща не сте и предполагали, че съществуват.
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвоприношения, но сме запазили много от традициите си, а енергийният източник ни дава светлина и топлина. Той е част от божествения огън. А ти, млади момко, си се докоснал до жезъла на Бог. Искам да знам какво видя?
- Видях белобрад старец и изпитах чиста истинска любов.
- Видял си създателя. И какво те посъветва той?
- Да следвам сърцето си. А относно това, което ми каза да предам на вас, каза, че още не е дошло времето жезълът да се използва. Още много вода ще изтече и много и много промени ще има. Ще минат векове, преди жезълът и кивотът да се съберат отново и да отворят портала. Каза, че си готов да поемеш тази отговорност и да подготвиш идването МУ на земята. Борбата продължава.
- Разбирам... сега разбирам и защо ви е оставил живи.
- Не видя заплаха в наше лице. Знае, че тайната ще си остане тайна завинаги и ние не ще я споделим с никого! Каза също, че сестра Мария те поздравява.
- Сестра Мария... тя изчезна преди години. Обичаше горната земя. Тайничко се промъкваше през нощта. Гледаше брега, любуваше се на зората и залеза. Но... един ден изчезна. Явно е при създателя.
- Говориш за жена великан като теб ли?
- Да.
- Ние намерихме останките ù близо до входа за долната земя. Съжаляваме.
- Не е нужно. Ние не се губим. Само сменяме формата и измерението. Тя е при създателя, където ще отиде всеки един от нас рано или късно и ще отговаря за постъпките си. Какво друго ти каза Създателя?
- Да пазиш Шнгри Ла от замърсяване. Нечист ще се опита да го отрови. Но ти ще се справиш, аз зная това, защото любовта струи от теб.
- Дарил те е с дарба?
- Да, да виждам напред и да усещам чистата любов.
- Значи всички сте достойни да видите реликвите. Бъдете мои гости тази вечер. А утре ще ви покажа първоизточника. След малко ще се стъмни, затова ви каня на вечеря. Хиполио, днес ще имаме гости. Ще вечеряме в градината.
- Да, господарю. - монахът се оттегли.
- Какво всъщност се случи, че Атлантида потъна?
- Това бе един апокалипсис! Много преминаха в друга форма и измерение и отидоха при създателя. Имаше земетресение. Много силно земетресение. Размести тектоничната плоча и за един ден и една нощ Атлантида потъна. Вълните достигаха сто метра! Малцина оцеляхме. Най-важното бе да съхраним Шангри Ла и енергийния източник непокътнати. Затова бяхме създали защитен щит, който да се активира при подобно бедствие. И... ето ни тук.
- Нима искате да кажете, че изворът на живота е тук, в Атлантида?
- Да. Преди много години той бе поверен на друг народ и бе пазен, но създателят сметна, че трябва да се пази от нас, за по-сигурно. Искате ли да го видите?
- И питате?
- Тогава ме последвайте! - той бавно стана от трона. Крачките му бяха великански, но достатъчно бавни, за да го следват. Излязоха през задния вход на храма и се озоваха в огромна градина, обиколена от ниски постройки, като вътрешен двор. Градината бе красива. Пъстра, цветна...
- Как се стъмва?
- Това е от енергийния източник. Той сам регулира времето, деня, нощта, светлината и тъмнината според нуждите ни. Той се нарича Елипша Огри На или Елипша и е като живо същество. Той усеща нуждите и желанията ни и се зарежда от емоциите ни. Например от детския смях става виолетов, а от любовта ослепително бял. Ето, това е той. - великанът посочи високо над главите им. Огненото кълбо бавно потъмняваше, сякаш се изгасяше лампа с регулатор на светлината.
- Като залез.
- Той е с нас от създаването на Атлантида.
- Нима ти си участвал в създаването ù?
- Да. Аз и още много мои братя и сестри. Създадохме острова-държава и се опитахме да предадем знанията си на хората.
- Това означава, че си на хиляди години?!
- Да... тук времето е строго определено, но там, откъдето идваме, е по-различно. То е относителна величина. А и Шангри Ла е тук на земята. Можем да пием до насита!
- Колко е красиво... - Роси се загледа в залеза. - Вижте, всичко свети в златна светлина! Дори листата на дърветата блестят като звезди. Пред тях имаше широка алея, която светеше от камъните, които бяха постлани. А тотемите от двете ù страни сякаш оживяха заедно с храстите и цветята. По-напред, до края на пътеката, се издигаше скала, от която се стичаше вода и образуваше малък водопад. Малко езерце събираше водата и даваше живот на красиви водни лилии. Водата блестеше в различни светлини, сякаш всяка капка бе малък диамант. В езерото плуваха цветни риби. Всичко бе толкова магнетично...
- Можете да се насладите на водите на Шангри Ла. Изворът пречиства и ума, и душите, дава покой и мир и пълни сърцата с любов. Дава и дълголетие.
© Милена Карагьозова Всички права запазени