Имаха отново няколко дни в пристанището и той се договори с приятеля си да се заместват. Само така можеха да слеят дните си на брега. Не знаеше, че този път съдбата му бе подготвила нови изненади.
Когато влезе в дома, сърцето му се сви. Не можеше да повярва, че Сакура не го очакваше. Помисли, че се крие зад гърба му! Обиколи навсякъде. Реши, че е заета и се отправи към барчето. Поръча си едно питие и се облегна с привидно разсеян вид на стойката. Барманката му поднесе с обичайния лек поклон и се усмихна:
- Никога не сте го правили преди, господарю-сан!
- Кое не съм го правил?
- Винаги сте били само с нея. А сега си поръчвате питие!
- Но нея я няма! Досега тя винаги ме е очаквала.
- Тя и сега ви очаква, Господарю-сан. - дяволито се усмихна момичето. - горе е. Навярно вече е готова с изненадата си.
- За каква изненада! Тя винаги е била различна! - морякът бръкна бързо в джоба си и остави измачкана банкнота на стойката. - Къде е?
- Отдавна ви очаква в своята стая!
Не разбра как прекоси са ...