Първа част
Тайната Планета
Томо:
"Градът. Градът е град, градът е свят. Твоят свят - и сив, и черен. Потънал в прах и пепел, обвит в пелена гъст смог, но все пак твой. И пълен с болки, страхове, тревоги и с чуждото нещастие, и с твое. Дълбоко в съня ти, в ума ти се прокрадват тези мисли, но не си сам, и с много други туй се случва в този миг. И аз, като теб, самотен, гладен и изплашен, стоя, сгушен и се вслушвам в тез слова. И тъй стих след стих, ред след ред, миг след миг."
26.06.06 Дневникът на Томо:
"Че съм гладен, гладен съм и то много, но имам основание да мисля, че май това ще е последното нещо, което ще напиша, преди да умра от глад. Вече започвам да халюцинирам. Когато гледам в огледалото не виждам себе си, виждам друг човек, в смокинг и страшно бяло лице, което ме гледа отсреща, похотливата усмивка, замъгленият поглед, не знам какво е това, но знам едно: или наистина халюцинирам, или ми се случва нещо наистина странно. Умирам от страх, ако някой сега можеше да ми каже какво ми ...