1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъсто похвален от някой известен критик със странна фамилия, който да е ужасяващо жесток, но от време на време и той да прекланя смирено глава пред младия гений на литературното творчество. Братче, как ненавиждам хората със странни фамилии. Все ще се намери някой си Иван Куков, Генади Колипатков или пък Петя Домишлярова – все някакви такива извъртяни фамилии. Ще си кажеш, че и самият човек е такъв. Извъртян. И донякъде ще си прав. Не мога да се сетя, кога за последно Соня Змеева се е оказала добър и съвестен гражданин, който си пада по дъждовните утрини и късните разходки по плажа на залез слънце. Не! Или ще е някой корумпиран съдия от Върховния съд, или някой катаджия - старши Къдрев, който по ...