генек (Георги Коновски)
1882 13656
13.06.2023 г., 10:39 ч.

Тако и вако 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
247 1 3
1 мин за четене

Откакто се влоши зрението ми, жената често ме хваща, че съм я объркал с някоя…

хххх

Отбивам се при приятел. Нарязва суха мръвка, вади и вино, и бира – сезонът още неопределен.

Приказваме си.

Пристига жена му. Още я поздравявам – а тя размества приборите, слага чинията малко встрани /на два сантима?!/, даже премества вилицата на приятеля, че и посяга към моята, но се сеща кой съм, завърта вазата и излиза…

Чудя се – защо, бе джанъм?

А приятелят сухо кима: „Ми, тя си е държавен шеф. Нали си ги видял – отиват нейде на посещение, поднасят венец. Войници маршируват и го поставят, парите за цветята са държавни, ама тоя отива, мести леко лентичката и с това заявява: венецът е от него, той е основният участник…“

Хххх

-     Скъпа, защо си сърдита? Какво пак съм направил?

-     Нищо не си направил, но си виновен…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??