/Из преживяванията на една средностатистическа интелигентка в дебрите на българската действителност/
- Таксита, добър ден!
- Здравейте! Може ли едно такси до село Крушево? И каква е цената?
- Разбира се, госпожо, таксито идва. Цена – около 6-7 лева. Къде да Ви чака?
- Пред магазин „Рай“. Благодаря!
Седя си на тротоара пред магазин „Рай“ и се наслаждавам на предиобедното лятно слънце. Защото следобедното…изгаря! Вече се виждам седнала на сянка под голямото дърво в градината на бабината къща. Зеленина, тишина и спокойствие. Птици пеят, пеперуди летят…Въобще, идилия!
- Алооо! Вий ли сте за Крушево?
Стреснах се, както се бях загледала в ясното ведро небе. Погледът ми тръгна надолу и се удари в нещо безформено, което се бе надвесило през прозореца на спрялата пред мен жълта кола. О, таксито! Не успях да разгледам добре безформеното, но все пак успях да забележа две големи бузи, две малки очички /все едно могат да бъдат три, ама че съм и аз!/, плешиво чело и някаква мазна проскубана вълна на ...