Здравей,
помниш ли ме? Аз съм онази, която с трепет в очите се молеше да я навестиш отново. Да, същата, която на първата ни среща каза, че те обича!. . . Не!. . . Нима си ме забравил?! Та аз за теб живея и творя, за тебе уча и копнея по мечтите, останали от детството. Защото ти ми каза така.
Забравил си!?. . . Аха. . . Значи казваш думите вълшебни на всяка срещната, така ли?. . . На ВСЕКИ срещнат! Но защо? За тебе святост и любов не съществуват ли? Кажи ми!
Във водовъртежа си ЖИВОТЪТ ме понесе и показа ми всички души, зависещи от него. Разкри ми как всеки ден се среща с хиляди. . . милиони като мен. Показа ми как с дума само окуражава и показва пътя им. . . И ме остави. . .
- Върни се, не мога без теб! Какво ще правя през дните си? Как ще прекарвам нощите си, когато теб те няма? Почакай! Вземи ме с теб. Нека летя из времето. . . Помогни ми! Спаси ме!
Отдалеч, сякаш през хиляди векове, се чу глас:
- Дерзай. Такъв е животът!