Там,
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се усмихваше на онзи, когото разпознаваше по аромата на море и слънце. Умееше да разплита нишките ярост в стиснатия му юмрук. Допираше чело о празната му длан и оставяше умората си да се скрие в линията на живота му.
С кафето навличаше задължението да е в центъра на публичната неприязън. Преди да сбъдне пунктуацията в авторовата представа за история, Тя скриваше в здраво стиснатите му пръсти своето “съм” и си спомняше коя не е.
Някъде… Там.