Там където бях най – щастлив
Нито следа от него вече няколко седмици. Всички бяхме на крак. Полицията претърсваше всяко място в радиус от десет километра. Нищо. Единствената следа, която беше оставил бяха сажди и прахоляк. Всички бяхме разпитани, задаваха ни въпрос след въпрос. Как бих могла да отговоря , дали знам, къде би могъл да се скрие, дали някой иска да му направи нещо лошо или дали смятам, че може да бъде отвлечен. Чувах въпросите на следователя сякаш идваха от много, много далеч. Дори не си спомням какво им отговарям в този момент, но помня усилието което полагах за да бъда максимално точна в достоверността на фактите.
- Защо плачеш? – попита следователя
- Трябваше , изглежда това да се случи за да си отговоря или по точно да разбера нещо.
- Какво да разбереш? – попита той
Замълчах. Не желаех да отговарям. Нямаше да помогне да го намерят, дори и да отговоря. Този отговор беше лично за мен , лично в мен, беше отговорът на моето сърце. Мисълта, че може никога повече да не го ви ...