На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беше много по-слаба отпреди. Нервите ми обаче бяха опънати до краен предел. Случилото се на вечерната проверка не можеше да излезе от ума ми. Не успях да изтрия от съзнанието си вида на прегърнатите баща и син и жестокия бой, който понесоха от бригадирите. Гледах как животът си отива от тях и сърцето ми се свиваше от мъка. Странно, не ги бях виждал никога преди, но онази нощ ги имах за по-близки от роднини.
Трудно ми е с думи да предам точно какво минаваше през главата ми тогава, Алекс, но трябва да знаеш, че го помня ясно, сякаш всичко се бе случило вчера. Времето така и не излекува някои рани. Ти знаеш, де. Видя на сватбата си как се провалих с танците. Но за танците ще стане дума по-нататък. ...