Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозрачни, призрачни същества. Не зная как, но бях уверен, че около леглото танцуват сенките, които години наред са населявали тази земя. Някак си хотелската ми обител се напълни с тълпи от същото страховито, непознато и кърваво минало, което, макар и отдалеч, скоро предстоеше да срещна. Безплътните тълпи се промъкваха бързо до леглото ми и с лекота ме докосваха. Опитваха се да ме сплашат. Лепкавите им пръсти с досадно постоянство отваряха клепачите ми, за да ги погледна право в очите, но аз не исках. Може би още тогава трябваше да се изправя лице в лице с тях, но не го направих. Не бях подготвен. Уплаших се, защото инстинктивно знаех, че са отблъскващо грозни и зловещи.
А те говореха ли, говореха ...