Нещо хлопна!
В гората животните се разбягаха, дърветата спряха да танцуват, замлъкна вятърът и всички се втренчиха в едно пухкаво вълче, застреляно от някого, някак си... факт- мъртво. Хлапета, ловци или страхлив овчар...
Няколко мухи се въртяха около трупа. Мухите - тези нагли твари пееха безмилостно за пира, който щяха да направят от него, снасяха яйцата си в студеното му трупче, кацаха върху очите му отворени и се оглеждаха. Пошло и грозно, но дори в мъртвите очи на малкото, те се виждаха красиви, и как иначе в неопетнения свят на детето няма лоши, няма грозно, нито страшно. Добре, че не доживя да види... как злото се пресели в невинното му тяло.
Душата му остана чиста.
Не е важно как почина. Него го погреба цялата природа и дума не продума след това за него.
Дърветата след време пак танцуваха и вятърът отново засвири по клоните им, красиви песни пееха мухите, когато от яйцата им се народиха малки бели червейчета... наследници-юнаци... Стръв за рибарите.
Прекалена сантименталност бе ...