"Един мъж не може да иска една жена само за приятелка. "
Това е изводът, който направи Гера сутринта в 5 по телефона, докато търках сънените си очи в гневно възмущение от поредната й нахална изцепка. Тя ми звъни по всяко време на деня (и нощта). И ми натрапва безумните си мъдрости със самочувствието на човек, открил топлата вода. Понякога ми е забавно, но е много рядко. Повечето пъти е ужасно досадно. Най-лошото и странното от всичко е, че много я обичам. Като дете е. А децата кой не ги обича. Заподозрях, че е гледала повторението на не знам си кой стотин и едикой си епизод от някой сапунен сериал по кабелната, в просъницата е насложила образа си върху главната героиня, свързала го е набързо с някоя от многото си къде истински, къде бая преувеличени, къде напълно измислени житейски ситуации, и хоп - ето ти блестяща мъдрост. Как да не я сподели с някой? С кого? С единствения, който все още й вдига телефона по всяко време на денонощието. Милата Жанка...
"Жанке, Данчо ме иска, да знаеш! П ...