Телеграма-пета част
Произведение от няколко части « към първа част
Човек когато носи спомени от разказите на други хора, които са ти дали живот и с родителска грижа са те закриляли, тук през общите земни дни - и вече са на небето, ти се молиш на него! И това е една звездна надежда на която се уповаваш до оня тих миг, щом с признателна обич ги потърсиш в небитието...
Кой колко отпочива, как спа и какво сънува, мога да твърдя за себе си, защото щом се събудих от изгрева на слънцето и отривистото музикално стакато на птичите гласове, една неповторима красота с лекота ме озари! И как не,щом слънцето топлеше ъгъла на леглото ми! От отворения прозорец освен цвъртежа на птичия свят, примесен със свежия плисък на водата от езерото, нахлуваше една топла милувка, докоснала след отражението си във водата и моето лице!
Колко беше часът, къде съм и една сънена тревога разтърсиха душата ми, толкова, че усетих луд бумтеж в гърдите си и как сърцето ми засяда в гърлото...
Беше точно 6! Едни още спяха, уморени от дългото пътуване,а ранобудните бяха вече на двора и се любуваха с мълчаливо преклонение пред вълшебството на природата, която ни приобщаваше с любовта към нещо, което сме чували за него,но сега беше пред очите ни...
Аромат на току сварено кафе с ванилия върху нажежен пясък, се носеше във въздуха и едва доловима миризма на липа и карамфил допълваше атмосферата на спокойствие и хармония... Природата ни даряваше красотата си и в този момент лентата на спомени от времето на детството ми се повтаряха с разказите за род и родина, за съдбата на времето,което бе разпръснало с безпощадна ръка една немалка част от българите. Къде ли не бяха те?!От степите под Алтайските планини през безкрайните простори по пътя им , оставили знаци в Казан, край Волга и в Крим,за да продължи към Византия при Аспарух, в Панония и днешна Италия при Алцек, както и в днешните земи на Северна Македония при Кубер...
Стояхме вече под беседката, цялата погребална чета, защото бяха дошли още четирима от местните братовчеди,воглаве с младия Димитър Лазаров Тънкопишев, благодарение на който се "сблъсках с властта на реда "в братска Северна Македония и пак той ме облекчи от нейната сила!
Бианка, вдовицата на бате Миле, беше обявила,че опелото на праха му ще бъде в два след пладне в църквата,а погребението,т.е. разпръсване на повечето от съдържанието на урната е два часа по-късно от едно корабче, предварително ангажирано от италианката. И да не забравя, че Бианка е италианка.С нея батко Самуил се събрал в Хамбург.Тя вдовица с една десетгодишна дъщеричка от брака си с Ото-офицер от Вермахта по време на войната, бил в Италия, инженер по професия, който отишъл ерген в Италия,където се влюбил в Бианка,както и тя в него,за да стигнат до брак. След загубата на войната от Германия през майските дни на 1945г. и едногодишен плен при съюзниците,в лагер, близо до Бари,пристанище, което гледа на изток,Ото бива освободен и младоженците заминават за Хамбург.Година по-късно Бианка се сдобива с Джована, дъщеричка, която имат с немеца.За зла участ,майка и дъщеря след това загубват съпруг и баща при трудова злополука...
Така след достатъчно време преди опелото научихме за житейските пътища на наш Миле.Бианка, учудващо за много от нас говореше много добре, как да си изкривя съвестта и да кажа северомакедонски... защото жената на наш батко Миле си говореше на български, разбира се с охридско наречие, но това беше майчин говор и на "назе, бегалите българе "къмто майка България, старата България, както речовито се изразявали нашите предци.
Тишината и предстоящият ритуал ми се усетиха като една среща между живите наследници и нашите мъртви предци, които мълчаливо ни гледаха от небето...
Следва продължение...
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Аромат на току сварено кафе с ванилия върху нажежен пясък, се носеше във въздуха и едва доловима миризма на липа и карамфил допълваше атмосферата на спокойствие и хармония..." Рисуваш с думи, Стойчо!
-
Отново красив и интересен разказ разкриваш пред очите ни, Ranrozar!
"Природата ни даряваше красотата си и в този момент лентата на спомени от времето на детството ми се повтаряха с разказите за род и родина, за съдбата на времето,което бе разпръснало с безпощадна ръка една немалка част от българите. Къде ли не бяха те?"
Редове, които няма как да те оставят безразличен. Поздравления! -
Благодаря за оценката и съпричастността, Руми!
Чакам твоята топла лирика и поетичната ти проза!😍 -
Прекрасно си поднесъл историята, Стойчо, буквално поглъщам всяка думичка! Благодаря, че споделяш с нас това свое преживяване!
-
Благодаря за оценката и коментара, Силвия!
Опитвам се да се докосна до превъзходните разказвачи в сайта...Е,сещаш се,нали?
Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех в творчеството! -
Умело ни превеждаш по стъпките си, Стойчо. Ароматите, пейзажът, детайлите, всичко допринася за това усещане. Поздравления!
-
Благодаря брате Костадин!Да е честит празника на славянобългарската писменост на всички българи и вси славяни!
-
Прочетох на един дъх и тази част,в очакване съм на следващата,много е завладяващ разказа ти Стойчо.Поздрав и честит празник,да се помнят и почитат во веки Светите братя Кирил и Методий.
-
Благодаря за оценката и прочувственото слово,Хари!
Да пребъде делото на Светите братя и техните ученици-Климент,Наум,Сава,Ангеларий и Горазд! -
Твоят прекрасен и разтърсващ разказ е най - доброто място, за да честитим днешният празник! На останалите тук и на отътувалите, волю или неволю , отвъд пределите на Отечеството! Това е празник, за да споменем нашите майки и бащи! Нашите баби и дядовци! Нашите праотци, съхранили, предали и завещали словото славянско! Нека пребъде във вековете словото! Защото него пожар не го гори, вода не го потапя! Вечна памет на Св. Кирил и Св.Методи!
-
Благодаря,Хари!Ами опитвам се...
Честит празник на писмената славянобългарски! -
Поздравления,Стойчо! Впечатляваш с автентичен изказ на персонажите! Винаги съм си мислил, че поетът е готов белетрист! Ти го доказваш! По добре да се пресее една планина с чакъл, за да се намери златното зрънце! Не бива това златце да спи затиснато от камъни! Поздравления, Стойчо!
-
Пепи, изслушах (и изгледах) словото на Джоко Росич, лека му пръст и изпълнението на песента "Йовано,Иванке" в изпълнение на Слави Трифонов,за което ти благодаря!
Честит празник на славянобългарските писмена! -
Благодаря за оценката и поздрава, Елка!
Честит празник на писмената славянобългарски! Вече е 24май ! -
Хубаво разказано! Честит празник на българската писменост и култура!
-
Братя и сестри! Драги единоверци и български родолюбци! Нямам намерение да взимам ролята на патриарх или предтеча... Това съм почувствал, това съм написал!
Хубаво е, че човек усеща една жажда за разчопляне на забравените ни корени,от които блика топлина и светла сила, за да продължим напред,но да не забравяме онова което е възспряло една мечта за съхранение на величието на българската идентичност. -
Поздрав с една уникална реч на Джоко Росич!
https://www.youtube.com/watch?v=psKEDwwcN9A -
Преплитане на етносите. Нищо чудно. И аз имам леля немкиня и братовчеди полунемци, а всъщност чисти германци, не знаещи почти нищо за родината на баща се.
Хубаво... -
Поздравления за разказа за рода, Родината, за езика, за обичаите! Чакам следващата част.
-
Когато чета чувствувам преживяното и онази частица на любов и признателност на всеки българин независимо къде го е отвяла съдбата.
-
Разказваш много речовито и интригуващо, Стойчо, а от разказа ти лъха една романтика на детайлите и тъга по едно отминаващо време. Поздравявам те за уменията на разказвач, даващи възможност на читателя да се идентифицира с някой от присъстващите персонажи! Но мен ме заинтригува тази част на повествованието ти, отнасяща се за разпръсващите се по света българи, които явно няма никога да се съберат обратно на едно място. Сякаш българското се разпръсва, за да може когато майка България рухне окончателно повалена и езикът й престане да съществува, от нея да оцелеят отломъците, като бутилки с писма, хвърлени в океаните и изплуващи на чужди и далечни брегове... Така днес енциклопедичното някогашно познание се е разпръснало в нас хората на хиляди малки късчета, с надеждата, че ще оцелее нещо от него при един бъдещ катаклизъм, което дава шанс за евентуално възкресение на рода човешки.
-
Ранно пиле - рано го гали Охридското слънце!
-
"...Вълшебството на природата, която ни приобщаваше с любовта..."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Надежда!Там правят няколко вида турско кафе, както е традиция,а знаем,че и шербетите им са на ниво.Но това е само един момент на споделяне, защото сметнах,че кафето е подходяща за описание ободряваща утринна напитка.Та нали е така и у нас, както и в много други страни...😃