И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Бианка- "Миле мой, дълго наръча, всеки от родата да се облажи с добър спомен за мене. Да сториш Бианка трапеза,да вкусят всите братанци от жито варено за помен. И нищо дето заръчах, да не заборавиш,че азе ще ви отгоре погледам, еднъж да ви се нарадвам! Пък после яжте и пийте, храната е за живите,за крепко здраве и късмет"!...
Една блажена тишина и кротост настана между нас, че горе-доле неколко дълги мига под въздействие заръките на бате Миле и щом се окопитихме, Бианка ни разказа за неговата кончина...
Понякога щом човек не се остая само в ръцете на съдбата,а си знае и търси пътя в живота, той ще върви и ще се бори с несгодите докато е здрав и жив!Такъв човек бил и Самуил Димитров Тънкопишев. Д ...