Телеграма - втора част
Произведение от няколко части « към първа част
Ето го и Охридското езеро! Охрид е накацал с къщите си току до брега му и се оглежда като кипра мома в бистрото му водно огледало!
Пристигнахме надвечер и пламъците на залеза бяха в краката ни! Спряхме, запретнахме крачолите и потопихме в студените води на езерото изтръпналите от пътуването нозе... Едно живително облекчение и кротост разведри очите и душата ми! Една тиха благост настана като неуловим полъх пред величието на тази амалгама от несподелени чувства!
Уж, ще ходим на погребение пък ни придойде една веселост. Някой от родата забрави ли, под някакви изначални чувства тихо затананика за "Биляна платно белеше на охридските извори!"... Погледнахме се един-друг и без капка смут запяхме и останалите! Но защо Боже, докато пеехме песента и сълзи топли и горчиви стегнаха гърлата ни и осиротялата тишината нахлу между нас... Останах с впечатлението, че докато пеехме, в края ми се счу тази хубава песен, като молитвен плач...
Вярно, идвахме за погребение, но знаехме само адреса, никой от родата от България не беше толкова възрастен, че да беше някога посещавал къщата на братовчедите... Нашите бащи и майки, баби и дядовци вече ни гледаха оттам, където беше заминал и Самуил (Миле го зовяха галено, докато бяха живи родителите ни!)...
При тях щяхме след време и ние, кога Господ рече, да се запътим, но сега трябваше само да пойдем на адреса...Пък той като име познат: като тръгнеш по улица "Даме Груев"ще те изведе до площадн"Братя Миладинови" и там ще питаш некой как да стигнеш до един сокак, но нема къде него да фащаш, оти е заварден со дувар, ами леко у лево е улица "Свети Наум" и сте право у родата, она кукя де ми лафиш со нумеро четирийсет и четири, ни насочи един единоверец тамошен, зоват ме Курти, рече и с: Дал ви Бог здраве!, ни отпрати по предписанието. Само че, не знаел че наш Миле да е умрел, тъй рече, щото Миле пойде да работи още през и Титова Югославия в... Германия!
Той требе да е вече пенсионер, беше строител в Хамбург. Он май там се и ожени, щото тук овдовя млад...
Хубава я втасахме! Ами телеграмата?!Беше от Северна Македония, Охрид и улицата същата!
Бяхме се сгиздосали траурно, и сега ако излезе че Миле е в Германия?
Следва...
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми харесва!
-
Благодаря ви Пепи и Румяна, че продължавате да четете...
Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех! -
Лее се Стойчо, лее, лее! Истинско удоволствие е, да се пътува в твоя разказ! Поздравления!
-
-
Благодаря за любознателността ви Мария и Таня!
Да се надяваме скоро да разберем как продължава това фамозно гостуване при братовчедите...😉 -
Започва да става много интересно, наистина ... какво ли ще се случи?
-
Майсторско описание и силно въздействие постига перото ти! Продължавам да следя, Ranrozar!
-
Благодаря ви Костадин (с извинение за малкото закъснение!), Таня и Ренета за коментарите и интереса към тази наша рода!😄
-
С голям интерес прочетох и 1 и 2, Стойчо. Завладяваш и с проза!
-
Чакаме продължението. Хубав разказ.
-
Благодаря ви Красимира, Росица,Емил и Василка за окураващите думи!
Приемете моите приятелски поздрави и пожелания за успех -
Става интересно.
-
Интересно и вълнуващо разказваш, Стойчо! Ще следя.
-
"Но защо Боже, докато пеехме песента и сълзи топли и горчиви стегнаха гърлата ни и осиротялата тишината нахлу между нас... Останах с впечатлението, че докато пеехме, в края ми се счу тази хубава песен, като молитвен плач..." Вълнуващо! С голям интерес следя разказа ти, Стойчо. Поздравления!
-
Продължавам да мисля, че Миле е жив! Няма да коментирам географските граници... но тези на твоя писателски талант Стойчо са безкрайни... Поднесено близко и образно. Следя.
-
Благодаря ви Бистра и Георги за оценката и съпричастността!
Бистра,нека бързаме бавно... -
Силно и бързо. Като разговор на маса...
-
Много леко и приятно четиво! Браво за стила! Очаквам финалната част с интерес.
-
Благодаря за поздравите, Даниела!
Щом със сърцето си го прочела... -
Изразно го догаждаш - македонлИя...
Поздрави и от мен! -
Благодаря ви за топлите думи Младен, Мариана и Силвия!
Докато пиша и... плачат чувствата ми:"Дека окат братовчедите,иде ми да поеме през всите лета,но хълцаме,откак сме поделени от Вардаро со кров и сълзи!"
И специално да отбележа:там при разговор с нас се насилват да наблягат на"новиот македонски език",но често го удрят на чист български!Абе,дека рече Райна Вакова-насила хубост не иде (да ме прощава поетесата, че не я цитирам точно),но все в този смисъл! -
Дано да е в Германия Миле,дано.Поздрав Стойчо,следя разказа ти с голям интерес.
-
Почувствах и съпреживях. Давай нататък, Стойчо...
-
Песента като молитвен плач на фона на красивото Охридско езеро. Толкова хубаво си описал всичко това, Стойчо, че го видях и почувствах. Поздравление!
-
Благодаря за вниманието и интереса, Надежда!😍
Благодаря, Росилина!Да се надявам да поддържам любознанието ти...
Приемете моите приятелски поздрави и пожелания за успех! -
Много ми хареса! Следя с интерес, Стойчо! Очаквам всякакви изненади и обрати!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благо ми е на душата!😘