Гръмотевицата разпука като яйчена черупка купола на небето. От цепнатината прокапаха сълзи и нашариха пръстта като сипаница. Дъждовните капки бяха черни и за по- малко от час тревата и цветята заприличаха на неумити деца. Този дъжд щяха да го помнят дълго, защото след него се случиха небивалици, които помрачиха блясъка на местния фолклор...
В този неприлично мускурлив подиробед тя си тръгна. Устремена към ослепителната светлина не се обърна нито веднъж - и без това знаеше какво оставя зад гърба си - една изхабена от тревоги черупка, просната под разклонения чинар, зелено поле, смачкано от планинската верига и хребети като олисяло теме. Отвъд тях езеро с помътняло от мъка око, вперено в нея.
Утринното слънце бавно изсмука влагата и загъделичка листата на високитедървета. Влюбените откъснаха устни с усилие. Гората мълчеше съзаклятнически., а стария чинар притаи тайната им в поляната от теменуги под него. Денят се изпъчи. Запристъпя бавно като внимаваше да не настъпва съчките, но въпреки ...