- Не е ли прекалено висок този етаж? – попита ме гъгнещо, докато несръчно палеше цигара с кибрит, без да повдигне ръце от парапета.
- Прекалено хубава е гледката. – опитах да остроумнича, но тя не чу и думите увиснаха във въздуха с цялата тежест, която телата придобиват, миг преди да полетят стремглаво от десетия етаж надолу. Едно... две... туп... труп. Слизаме долу и извлачваме труповете до близкия контейнер.
Промъкнах се на пръсти зад нея и грабнах цигарата от ръката ù. Дръпнах си рязко два пъти и я хвърлих демонстративно с онова ловко свиване на палеца, което само шофьорите на тирове владеят до съвършенство. Тя ме погледна разсеяно и протегна празната си ръка към една светеща точка в далечината.
- Това не е ли онази бизнес сграда, която започнаха да строят преди две години. Онзи ден видях твоя съсед от горния етаж, ъъъ... Иво. Иво се казваше, нали? – сякаш името му бе енциклопедичен факт и продължи - Преместил се е месец след теб. Приятелката му се скарала с надзорника на обекта. На ...