Терзанията на доктор Алекси
Докторът на философските науки Алекси Николчевски тръшна вратата на апартамента и като се изпъна по навик, закрачи към работното си място, което преди няколко месеца прегърна с небивало вдъхновение. Изобщо Алекси си беше вдъхновен във всичко. Едни паници да измие, върши го с ум, ръце, сърце и естествено, с философска мисъл. Гарнирано с вече споменатото вдъхновение. Та и сега! Ако си мислите, че докторът по философия се е закрачил към някое полумрачно кюше, наблъскано с книги и където тай ще подпре дълбокомислено глава, за да измъдри някоя теза, постулат или друга философска измишльотина, дълбоко ще се объркате. За тая работа никой вече не плащаше, защото народа философстваше самостоятелно и никой не искаше акъл от друг. По тази причина Алекси трябваше да се хване на друга работа, за да осигури битуване на тялото си, което освен духовна, имаше нахалството да жадува и за храна в паница.
Ще се зачудите сигурно защо вместо да философства над важни въпроси, та по ...