Гледам аз едно предаване по телевизията, как се заснема един филм. Много ме впечатли режисьорът, непрекъснато повтаряше колко е велик, колко е креативен, колко е умен. Браво! Отмина времето на «скромността краси човека», сега всичко е реклама. Направиш ли си добра реклама, лед на северния полюс можеш да продаваш без проблем. Гледах, чудих се, радвах се и се учех.
След малко дават главната изпълнителка на филма. И тя също обясни надълго и нашироко колко е умна, талантлива, как може да се превъплъти в каквото си поиска. Мале, голяма работа! Умни, та умни! Толкова пъти го повториха, че друго нищо не разбрах. Как са го направили, защо са го направили, но са умни и са го направили, това ми стана ясно. Гледах, чудих се, замаях се направо. И изведнъж се сепнах. Добре, ако повтаряш по сто пъти, че си умен, красив и други такива интересни неща, дали от повтаряне ще стане действителност?! Ако е така, то аз яко съм загазила. Нали все пиша, че пия водка, по една, та даже и по две и така всеки път. ...