- Гримът ти отново не е почистен добре. Какъв дегримьор използваш?
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга страна оценявам, че те е грижа за икономиката на страната ни... Браво! Патриот! Шапка ти свалям! А пък там... дреме ти, че и кожата ти ще се свали и тя.
- Я си гледай работата!
- Аз си я гледам – грижа се за теб. Ама ти не ме слушаш.
- Все едно да слушам вятъра... Не, като се замисля, той е по-убедителен от теб, винаги говори според градусите навън, а ти винаги си на градус.
- Майната ти! Моралистка!
- Не съм такава, знаеш. Но ти прекаляваш с пиенето.
- „Но ти прекаляваш с пиенето.” – бла, бла, блаааааааааа.... Я се виж! Ти пък не пиеш, ама и не можеш да спиш. Все той ти е пред очите. Последните му нощи...Кажи, че лъжа!
- ......
- Мълчиш.... браво. Не смееш да ме опровергаеш, щото съм права.
- „Защото”...
- А бе, я не ми се прави на много умна, ще си говоря както си искам! Поетеса!!! Пръц! Много важно! Патка!
- Патка се римува с матка, а матката на жената....
- Лелееееее, аз пия – теб те хваща! Моля, до тук с детеродните органи, щото не са само за това, айде не на мен тия.
- А на кого друг?
- Патка - матка!!!! Ти тотално изтрещя, ако те чуе някой...
- Аз... шегувах се, правих се на интересна...
- Пред мен? Опря дъното, а, скъпа? Няма пред кого да остроумничиш и хайде... аз съм насреща... Ами тогава: хахахахаааа... Доволна ли си?
- Аз... не виждам смисъл да...
- Ха! Като каза „не виждам”, ти поглеждала ли си се скоро в огледалото? Коледата май и на теб е изпратила картичка: Честито! Вие току-що спечелихте 3кг. бонус!!!!
- Патка!
- Нали знаеш с какво се римува.
- Паткаааа!
- Патка - матка... лелеее! Важото е, че си дебела и не можеш да се нацедиш в черната рокличка на Бернадет, нито в комбинезончето на Тереза, а за белите тоалети на Лаура да не говорим. Пък що се отнася до интермедията с тубата...
- Стига! Гадна си!
- Гадна се римува с безпощадна или бъркам?
- Майната ти!
- Ахааа, дойдохме в тоя свят, поздравления!
- Ако искаш да знаеш, на него просто му дойде реда, пък и...
- Пък и вината те гризе като червей орех, ама орехите, дори и да ги боли мълчат, щото са мъдри. Направо ти се вие от мъка, ама мълчиш, щото и ти си мъдра. Нали, скъпа? Ти дори бих казала, че си повече от мъдра, ти си олицетворение на мъдростта. Що не вземеш да се прекръстиш на София? А? Ама аз галено ще ти викам Софка, става ли?
- Боже!
- „Не споменавай напразно името Господне!”
- Много добре знаеш, че не съм вярваща и въобще не ми пука...
- Ммммххх, да, ама палиш свещи на гроба на баща си и....
- Обичам татко!
- ОбичаХ татко, скъпа, обичаХ. Баща ти вече не е тук и колкото и да поиш онова нефелно мушкато с неговото вино, той няма да се върне във формата на аленочервен цвят, просто щото горкото растение отдавна е взело-дало, като него... Съжалявам, че ти го казвам, но това е истината.
- Стига! Ти си идиот!
- Не се ли римува с живот? Хахахаха... Ебавам се с теб, не схващаш ли? Мислех те за интелигентна, а един от признаците за това е доброто чувство за хумор. Мислех, че имаш чувство за хумор, а ти се оказа дърво – голямо, намръщено дърво. Не, не дърво. Пън. Без живот. Най-обикновен, дебел пън.
- Хумор - тумор. Пън - въъъън!!!
- Бре, страшна поетеса си, да знаеш! И актриса – изигра го добре, малко попреигра, ама иначе добре. Дори се стреснах, да ти кажа, чакай да си плюя в пазвата. Слушай какво: що не опиташ да се усмихнеш, ама не от името на Сузана или там разните други героини, ами от твое име, така, най-простичко да се усмихнеш. Опитай, няма да те убие! Обещавам! Но те предупреждавам, че е заразно, дори има опасност да стане хронично. Но ще ти олекне, ще се почувстваш по-добре, много по-добре, отколкото ако плачеш.
- Сигурна ли си?
- Абсолютно! Само опитай!
- Добре, заради теб, защото ти вярвам. (усмихва се, после започва да се смее)
- (също се смее) Стана късно. Прелей остатъка от виното в мушкатото и отивай да спиш, утре рано имаш репетиция. И си изтрий грима! Грозна си. И… един съвет – не се обиждай, ама мисля, че трябва да отидеш на лекар. От половин час си говориш сама.
© Даниела Всички права запазени