20.03.2010 г., 0:27 ч.

Ти... 

  Проза » Писма
1136 0 1

                           Ти...



Твойте очи са тъй прекрасни,
виждам в тях любов и топлина.
Защо и мойте не могат да излъчват това?
Да не би да съм прекалено зла?
Или може би ти ме превърна в това, което съм сега.
Една празна душа.
Защо обичам те така, щом ме лъжеш?
Аз някога бях мила и добра, а ти бе лош към мен...
Сега тези роли се размениха и от моето добро сърце няма и следа.
Ще ти приложа това, което ти на мен преди
 и ще видиш какво е да те боли.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен и възторжен текст!

    Какво жизнеутвърждаване!

    Каква радост извира!

    Простете, ако текстът иска да е тъкмо обратното - все едно съм го написала

    в крайна сметка - има ли значение

    ******
    Поиграх си - ето го:

    Твойте очи са тъй прекрасни,
    виждам в тях любов и топлина.
    Защо и мойте не могат да излъчват това?
    Да не би да съм прекалено зла?
    Или може би ти ме превърна в това, което съм сега.
    Една празна душа.
    Защо обичам те така, щом ме лъжеш?
    Аз някога бях мила и добра, а ти бе лош към мен...
    Сега тези роли се размениха и от моето добро сърце няма и следа.
    Ще ти приложа това, което ти на мен преди
    и ще видиш какво е да те боли.


    ****
    Очевидно не си заслужаваше...
Предложения
: ??:??