Връщаш се с наведена глава! Какво - да не би да не ти провървя? Да не би вечер да гледаш стената и да се молиш да звънна на вратата? Видях твоите приятели - те казват ми: ”била съм „изяла” твоите мечти и теб дори”? А те знаят ли, че ти каза: "Край!", че ти се обърна и трясна вратата. А аз крещях от болка и блъсках стената. Те знаят ли, че всичко щях да дам. Ако беше в дупка, с пръсти щях да ровя в пръстта, за да те измъкна от калта. Ако беше затворник, щях със зъби да изгриза решетките железни, за да бъда с теб в нощта! Ако беше грешник, цял живот на клада щах да горя заради теб и любовта! Ако можех не един,а 100 живота щях да ти даря. Но не мога - аз съм само жена, дадох ти нещо ценно, рядко в наши времена, нещо скъпо, което казват го "душа". Но после разбрах, че и ти лишен си от това. Помолих Бог да ти даде душа, а той каза, че си имал някъде дълбоко под плътта, търсих, търсих, но не открих, но знаех, че някъде има нещо, което да тупти. Накрая отидох при дявола със следната молба: да ...