Вчера се помолих за теб...
Помолих се да си помислиш за мен тази вечер. Помолих се, когато ме видиш oтново, да се усмихнеш и да ме поздравиш. Да се зарадваш, че си ме видял след толкова време, защото аз ще го направя... Ще се разтопя в очите ти отново, както някога. Знаеш ли колко ми липсва това усещане...?
Ти си силата ми да продължавам да се боря. Невероятно е това, колко силно мога да съм влюбена, без дори да те виждам. Дори само мисълта за теб ми е достатъчна да живея и да те обичам все по-силно.
Ти си слънцето ми, което ме огрява всяка сутрин, щом отворя очи.
Ти си луната ми, която се крие зад облаците, но която знам, че е там и ме пази.
Ти си спагетите, които така обичам да навивам на вилицата си преди да изям.
Ти си Кока-Колата, която освежава моя ден...
Ти си огледалото, което показва истинската ми същност.
Ти си герданчето на Нирвана, което винаги нося със себе си.
Ти си лятото в зимните ми дни.
Ти си всичко, което ми е нужно, за да стане денят ми пълноценен... за да се чувствам жива..
© Сюзън Смърт Всички права запазени