12.05.2022 г., 15:19 ч.  

 Ти пък, кво разбираш от вятър? 

  Проза
367 1 3
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

  Лежа на горската полянка и се радвам на ветреца и аромата край мен. Толкова е успокояващо...

Гледам в другия край, едно дете дебне с отворен буркан и скача напред. После смеейки се извика:

- Хванах ли теее!

И го затвори с капачка.

Стана ми много интересно, какво прави и отидох при момченцето. Беше облечено в къси панталонки и синя ризка, а в очите му имаше странен блясък.

- Хей, малкият! Какво правиш?

Присви големите си очи и ме погледна.

- Не виждаш ли?! Ловя вятъра.

Засмях се, защото никой не лови вятър в буркани.

- Защо се смееш?

- Защото... Просто ловиш въздух, а той не е вятър. За де стане вятър трябва да има сила, която да го задвижи.

Погледна ме, толкова лошо, че имах усещане за изпепеляващия му гняв.

- Ти пък, кво разбираш от вятър?

- Отвори капачката и ще видиш, че съм прав.

- Да не съм луд!!! Да изпусна вятъра, който трудно хванах.

- Как се казваш, момченце?

- Никой.

Обърна се рязко и се затича към близката хижа.

 

Сега съм твърде стар и отново съм на същата полянка, за да се радвам на природата. Вече не мога да легна, защото трудно ще стана, но стоя подпрян на бастуна си.

Сякаш е някакво де жа вю. Пак се появи в края на полянката, този път възрастен мъж с буркан в ръката. Тресна капачката върху него и доволно се усмихна. Изглеждаше ми някак много познат... Да имаше същите черти, като малкото момченце преди толкова години. Докуцуках при него.

- Явно не си се отказал да ловиш вятъра.

В началото ме изгледа учуден, но после се засмя.

- А, ти си оня, който не разбира от вятър.

- Аз съм оня, дето ти казва истината.

Постоя няколко минути мълчалив и после ми каза:

- Човече, ела с мен да ти покажа нещо..

Тръгнах бавно сред него и стигнахме до старата хижа. Влязох вътре, а там имаше една голяма стая, легло, маса и дълъг рафт с подредени на него буркани, всеки с различна капачка и надпис.

- Влез... Влез, да ти покажа моите ветрове.

Не решително отидох до колекцията. Погледът ми попадна на стъкленица върху, която стоеше надпис " Моята първа среща". Зачетох се и в другите надписи. Всеки носеше някакъв момент от живота на мъжа.

- Видя ли ги?

- Да ти кажа честно виждам само буркани с въздух.

- Чакай... Остави бастуна, затвори очи и се отърси от цялата тежест върху теб.

- Малко трудно ще ми е да оставя бастуна. Не ме държат краката.

- Нали това ти казах, да се отърсиш от цялата тежест върху теб.

Затворих очи и след малко пуснах бастуна, който шумно се стовари на пода. Постоях малко така и отворих очи.

Странно краката не ми трепереха и не ме боляха. После погледнах към рафта и се вцепених. Имаше безброй буркани с кръжащи в тях подобно на облачета най-разноцветни неща. Прочетох това, което ми грабна окото. Сребриста енергия в малка стъкленица.. Имаше надпис "Денят, в който разбрах, че я обичам". Малко по нататък бе бурканче с нещо кръжащо, в розово с табела "Моята първа целувка". 

Гледах и сякаш бях в света на чудесата.

- Сега видя ли ги? Моите ветрове.

- Но... Но, защо преди бяха само въздух?

- Пречеше ти това, на което са те учили. Пречеше ти тежестта на живота. Сега разбра ли, че не е само въздух и че силата, която го движи са твоите мечти и чувства. Така е вятърът, който е бил покрай теб в тези мигове.

- Виждам, че си имал много бурен живот, щом си събрал толкова ветрове. Явно си се срещал с много хора.

Отново ми се усмихна.

- Старче, това не са срещи, а мечти. Мечти за някого и за нещо.

Замислих се, колко самотен ли е бил със своите мечти.

- Знам, какво си мислиш. Не, не съм бил самотен. Мечтите са тези, които те правят щастлив. С тях никога не си самотен. Виж без тях да.

Видях долу до самия стелаж, стоеше огромен празен буркан с надпис "Моето бъдеще".

- А този буркан, защо е празен?

- Много просто, все още тези ветрове не са се появили, а може и да не се появят.

Стоях и гледах изпълнен с цялата красота край мен.

- Благодаря ти, Никой, че ми показа ветровете си.

Наведох се взех бастуна си и излязох навън. По бузите ме погали нежен ветрец. Беше толкова ефирен и тихо прошепна в ухото ми " Аз съм все още до теб. Все още те обичам"

Сълзите течаха и исках да се върна отново назад. Отново да бъда там, където е тя и да си взема от вятъра...

» следваща част...

© Гедеон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това вече прилича на разказ 😃 Хареса ми финалът. Напредваш, Жабок 😃
  • Много хубава и интересна история!
    Поздравления!
  • Хубаво е да разбираш от ветрове... А за мечтите, много си прав! И моето мнение е същото - те ни правят щастливи...
    Благодаря ти, за този разказ! А сега ще изляза на терасата да си хвана вятър
Предложения
: ??:??