21.12.2007 г., 7:05 ч.

Ти, събота вечер... и той 

  Проза » Еротична
1946 0 4
4 мин за четене
Денят дойде. Сякаш измина цяла вечност откакто бяхте определили с шефа и колегите датата на предстоящото фирмено парти. За първи път ще се съберете всички в извън работна обстановка, за да се забавлявате, веселите, опознаете. Не беше лесно както на теб, така и на останалите ти колежки трудния период на "какво ще облека", "ами парфюм, маникюр, прическа..." Най-накрая настъпи моментът, когато ще съблечете досадните "униформи" - тайно всяка от вас искаше да изглежда по-красива от останалите, за да направи по-силно впечатление на мъжката част от екипа. Затова и старанията ви не останаха незабелязани. Колкото повече настъпваше вечерта, сладкото напрежение в корема ти растеше. Беше забелязала загадъчните, забулени в крайна мистерия, флиртове, които се случваха небрежно между вас в службата. Сякаш начина, по който гледаше теб не бе същия, по който гледа останалите представителки на женското съсловие. Истина ли бе особеното му внимание към теб, или просто твоя илюзия, имаше шанс да провериш. Сексапилът, който излъчваше тялото ти тази вечер нямаше как да убегне от жадния му за наслада поглед. И въпреки, че вече ти бе известно колко от колежките ти похотливо го желаят, коя поради меркантилни, коя поради сластолюбиви подбуди, ти усещаше, че точно между теб и него ще се случи нещо. Вечерята минаваше изпълнена с много смях, шеги, куриозни случки от работата, наздравици и танци. Хотелът, който бяхте избрали предлагаше всякакви ексрти, тъй като всички знаехте, че след вечеря купонът продължава, а и най-интересното тепърва предстои...
Ресторантът на хотела вече затваряше, наближаваше полунощ, а сякаш веселбата за вас едва сега започваше. Очаровани един от друг и омаяни от влиянието на алкохола се преместихте около басейна и откритото джакузи. Някои от колежките ти, все още обзети от манията за добро впечатление, тичаха по стаите си да сменят вечерния тоалет с кокетни бански костюми, загърнати в копринени халати на еди-кой си дизайнер, или еди-какво си производство. Но на теб вече ти бе все едно дали ще се потопиш с роклята или ще се съблечеш по бельо, други вече го правеха, така че нямаше нужда от излишни превземки. Макар и с полуудавения ти в алкохол разсъдък, ти знаеше, че събличайки непринудено роклята си, привличаше не само всички мъжки, но и всички женски погледи. Тялото ти бе като магнит за очите на останалите, косите ти, нежно подухвани от нощния бриз игриво галеха раменете ти, бронзовата ти кожа блестеше като звезда под лунната светлина, а зърната палаво надничаха от разместилия се небрежно сутиен. Не ти бе необходим никакъв скъп дизайнер, за да подчертае изящните ти форми. Което моментално породи завист и тихо шушукане от страна на нежния пол. Някой скочи в басейна и това разсея вниманието на останалите. След миг вече всички се намирахте там, приказвахте оживено, поемахме глъдка коктейл и продължавахте да си разправяте история след история и да се смеете. Започна да си проличава кой с кого се очертава да си легне, заформиха се двойки, интересно ви бе на всички да се виждате в такава светлина, тъй като напрежението на работното ви място никога не го позволяваше. Особените му погледи продължиха да те преследват, за теб вече нямаше съмнение, че ти си центъра на неговото внимание. Съблазнителното му телосложение ярко прозираше от мократа риза, която изцяло бе прилепнала и очертаваше стегнатите форми на гърдите му. Триъгълника, който започваше от коремните мускули и слизаше надолу до слабините му възбуждаше сексуалния порив на всяка присъстваща жена, дори и най-обвързаната. За минута излезе от басейна да свали досадната риза и когато отново влезе, се запъти право към теб. Неустоимото тяло, чаровната усмивка и неангажираният му личен живот, го правеха все по-достъпна мишена на плътските ти интереси. Същинската ви игра започваше, телата ви отдавна си говореха на техния език и разменяха химия във въздуха. У теб се надигна вълна от противоречиви желания - нарастващата топлина между краката ти подсказваше колко неудържимо го искаш, но все още непогребаният ти от алкохола морал ти всяваше притеснения и страхове. Все пак той ти беше шеф. Но тази страст помежду ви, която беше започнала много преди тази вечер, нямаше как да угасне, а се разпалваше все повече и повече. В остатъка от нощта думите бяха излишни, знаехте какво искате един от друг и устремено вървяхте към тази цел. На прага на хотелската му стая отпаднаха всичките ви задръжки, а вътре телата ви затанцуваха сладостния ритъм на секса. Отдадени до крайност на удоволствието едва забелязахте настъпващото утро и тогава сякаш излязохте от опиянението на телата си и осъзнахте какво се случваше между вас, но умората надделя тревогата и ви унесе в спокоен сън. Когато се събуди, той все още спеше дълбоко до теб. Ти събра набързо нещата си, запали колата и си отиде. Без да се виждаш и обадиш на никой от останалите колеги. Така беше по-добре - да прекараш последния ден от уикенда в пълна почивка и най-вече да не се налага да отговаряш на досадни въпроси. Но слънцето в понеделник сутрин изгря и още с влизането ти в службата шушукането и закачките не те подминаха. Беше готова за срещата с него, държеше се както винаги си се държала на работното си място - сдържана, пестелива в приказките си и отдадена на работата, сякаш дивата нощ бе само самотен блян. Изненадан, той също ти отвърна съгласно етикета и остави смаяните от държанието ви колеги да разменят въпросителни погледи. Но споменът от споделената наслада не напускаше и двама ви. Ти знаеше, че отново ще го имаш, той знаеше, че отново ще те има...

© Антония Начева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко е в стила на розовите романи: Той е толкова силен и прекрасен, тя е толкова съвършена и невероятна...
    Иначе е разкошно разказче
    Очакваме продължение!
  • Много романтично, та и еротично. Браво, Тони!!! Бъди жива и здрава!
  • Съгласен съм с адашката...Даже 7+
  • Поздравления !Браво!!!6+
Предложения
: ??:??