Тихите стъпки на Пловдив
Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но всеки пътник е запазил в себе си нещичко от вълшебното му излъчване.
Калдъръменият път в ,,Старият град'' и контурите на къщи, запазили в себе си уюта от миналото. ,,Античният театър", доставящ и до днес възхищение в човешкото око. Уханието на липа в ,,Цар Симеоновата градина'' и езерото с ,,Пеещите фонтани''. Шумотевицата от хора, движеща се по алеята на ,,Главната''.
Град, изваждащ на показ творческите възможности на всеки един устремен талант с прекрасните си панаирни сбирки. И всичките тези места, и да искат да останат незабелязани, привличат като магнит. Едно непокорно детство и свят, гъмжащ от хиляди съдби.
Тези, които са посадили корените си в града, рядко могат да забележат в какво богатство живеят.
Докато моите следи все още отекваха по улиците, аз си оставах заслепена в проблемите ми. Сега светът ми е вън. Далеч. Там, където имат място спомените за отминали години. Виждала съм лъчезарното отражение на деня в града и пустата тъмнина на мрачната нощ. Като всяко населено място с голям брой жители, така и Пловдив носи в себе си доброто и злото. Благодарение на нас, хората.
Кражбите, разпространяването на наркотици и пазарът за живи тела не могат да останат далеч от тъмните улички на града. Но някак си остават в тъмното, както всички несправедливи неща.
Радвам се, че съзнанието ми е успяло да заличи, като с вълшебна четка, всеки негативен миг от спомените ми.
Днес ясно мога да видя труда и борбата на тези, които са допринесли със сърцето си добро.
Увеселителните паркове, пълни с детски усмихнати лица.
Малки създания, чийто стъпки тепърва ще отекват в прегръдката на Пловдив.
Учителският стремеж към по-добро възпитание на младите и реализиращи в живота бунтари. Опитът да бъде запазено миналото в съвременния живот.
Светлината на града може да бъде погледната от просто око. Всеки определя сам за себе си какъв спомен иска да носи в сърцето си.
Ще кажете: ,,Откъде накъде изказвам мнение за място, което вече е далеч от живота ми.’’
Та аз дори не присъствам, но това не ме прави неутрална. Моят първи допир с въздуха, първото ми виждане към света, първото ми разочарование и щастие. Всяко първо нещо, случило се с мен, е свързано с обгръщащия ме град Пловдив. Трудно е човек да забрави. Носталгията те съпътства, та дори животът да е запълнен пълноценно. Моите стъпки заглъхнаха някъде там, но аз все още ги чувам. Тихият есенен дъждец, потропващ по перваза. Сухата нощ в зимни преспи и свирещият вятър във прозореца. Носещото се ухание на пролетта от тепетата. И слънчевата милувка на лятото, изпълнена с хиляди стъпки, оставящи следи, или може би завинаги изчезващи...
© Елeна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хип, хип-ура!!!
-
Благодаря на всички сърдечно!
-
Какво значи добрите писатели? Всъщност, трудно е да се вместиш в 1800 знака, както бе изискванието на конкурса. Аз ще ти пратя моя разказ, с който участвам.
Поздрави, Елена! -
Браво,Ели
-
Привет, Ели!
Поздравявам те, за прекрасният разказ! Докато чета се връщам мислено там, от където съм тръгнала....Благодаря ти, че ме принесе в родният ми Пловдив! Прегръдка! -
...като влюбване е...
Много е хубаво! -
Половдив е наистина магичен...
Красиво написано и усетено с душа!
Поздраи,Елена! -
Бях там и останах омагьосан от Стария град и хората, които го изпълваха с душа... Поздравления за светлите думи, Ели...
-
Благодаря ти!
Б. -
Ако знаеш,каква въздишка отроних на края...
Ходила съм там,но пътьом,май ще се върна и ще се потопя,за да усетя.
Ели,моите поздравления за написаното! -
Ти си прекрасен Човек Ленка !Обичаш ,Страдаш И мечтаеш !Адмираций за Носталгичния разказ!за обичта към родния Град!Прегръдки от мен !Бъди винаги такъв Човек !Впечатляващ!Поздрав!
-
В сърцето ти е останал.
Поздрави! -
Също харесах, и то твърде много, това описание (на място, чувства и лично отношение). Но това е типично есе и може би е трябвало да се публикува в този раздел. И дори би било полезно за някои автори, за да видят добре написано есе.
-
Благодаря. Върна ме на юг, стопи леда...
-
Светъл поздрав, Ели!
Честит Празник! -
Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. С поздравления, Елена!
-
Този град оставя следа в душата на всеки, който е бил свързан с него...
Поздрав! -
Разбирам носталгията ти, Елена...
-
Елена, за да пишеш с такова чувство за родния си град,сигурно много ти липсва!А аз дори не мога да си представя, че ще напусна моя спокоен роден град...
Поздравления!!! -
Елена, понеже си уважаван автор, е редно да отправя една забележка:
"Докато моите следи все още отекваха по улиците, аз си оставах заслепена в света на проблемите ми. Сега светът ми е вън."
-> моля те, осмисли членът на "свят" в тези две изречения.
П.П. В случай, че някой про-религиозен се намеси некултурно, не говорех за "Светия Член".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
