Тъжният край на една поетеса
Тъжният край на една поетеса
... и тя тръгна... Тъгата отново я беше повела за ръка... Не беше писала от цяла вечност. Гърдите й бяха изпълнени с празнота. Толкова много бели листи и толкова много тишина!
Дългите алеи от чемшир, между които вървеше се люлееха тихичко. Сякаш и те, сякаш и целия свят не разбираха, какво се случва... Но тя знаеше... Вече беше почувствала това със сърцето си... С душата си... Душата й - нейната силно ранима душа, която тя едва беше прикрила с лекия лунен воал на трепкащото нощно сияние... Не искаше повече любови, бе намразила до безумие онези глупави пеперуди в стомаха си... Сега тя чувстваше само тъга... Тъга и нищо друго... Тъга, на която под призрачния блясък на звездите тази вечер тя щеше да се отдаде...
Луната, за да не е сама разстилаше над нея своя тих безспир... Тя чувстваше милувката на бледите лунни лъчи и това беше единствената й утеха в момента... Ех, да можеше някак си да си вземе и страстта! Там, за където бе тръгнала... Онази страст, с която пишеше...
Тя умираше... Духът й, цялото й същество... Една жена с гола душа и с разпуснати дълги коси... Една Менада, тръгнала към последното си пиршество...
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Обгърна ме тъгата ти... На къде си се запътила, следвайки посоката ѝ, Светле? Притесних се за теб!
А текстът е много чувствен, истински и завладяващ!👍😘 -
Благодаря ти, Силвенце! 💖
Много ми е приятно, че не си ме забравила... -
Поглъща тази тъга.
-
Благодаря ти, Роси! 🙂
Много е интересно това, което си ми написала... -
Тъгата е състояние предимно на интелигентни личности. Защото колкото повече разбират заобикалящата ги действителност, толкова повече им се иска да са слепи. Тъжно и красиво!
-
Благодаря ти, Георги! 🙂
Радвам се, че прочете творбата ми... -
Хубаво.
-
Благодаря ти, Доче! 🙂
Така желая в този час
началото да зърна аз...
Но няма радост в моя ден,
перо и само лист пред мен...
Благодаря ти, щураче! 🙂
Май наистина си го бива изводът ти... -
Моят извод: Всичко/без изключения/ с което се прекалява има лоши последици
-
" Тъга и нищо друго."Точка.Край.
Но подир края сгушено начало
готово да повярва пак И знае-
надеждата е скрита в огледалото.
Харесах и аз. -
Благодаря ти, Стойчо! 🙂
Радвам се, че намираш красота в тъгата ми... -
Сякаш се досещам...
И в тъгата има красота.
Благородно! -
Благодаря ти, Младен! 🙂
Приятно ми е, че добави творбата ми в "Любими"... -
Благодаря ти, жабче! 🙂
Ще се срещнем на следващото пиршество тогава...
Благодаря ти, Наденце! ❤
Ти ме разбираш, нали?
Благодаря ти, Скитнице! 💖
Много е мило, че си тук... -
Тъжно е... Но идва новият ден, с ново тържество! А пеперудите в стомаха, понякога пърхат с обгорели крила...
-
Такава обреченост лъха от лилавите буквички, такава безнадеждност... И са напълно в унисон с настроението ми. Гуш!
-
Няма последно тържество, винаги има следващо.
Красива проза с много чувство.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Наистина...
Просто от много време насам не мога да пиша и това вече страшно много ми липсва...
Благодаря ти, че не си ме забравила! 💖