Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, несломимо.
Помните ли паниката, действията, тичането, триковете... в името на спасението на човешкото съдържание на Титаник. В този случай думата "човешко" не е на място, по-скоро е хорско. Хорското съдържание! Хората от Титаник "драпаха" да се спасят, по-състоятелните дори направиха сделки, за да се намъкнат в лодките, за да продължат да дишат, да съществуват... А помните ли капитанът? Оня, който заслужава името на кораба. Капитанът, който остана в Титаник, за да потънат заедно, защото той се чувстваше виновен.
Помните ли музикантите! Свириха, докато хорската помия се лееше около тях в красивата вечер. Свириха и в момента, в който Титаник забърса айсберга. Дотук всичко е нормално и не впечатля ...