- И какво, разказвай?!
- Е, какво... Нали знаеш, че всеки петък излизаме да вечеряме навън с мойте две приятелки... Добре, че не те запознах с тях... Та отивам аз първа, сядам, поръчвам и... чак тогава виждам - срещу мен седи най-красивият мъж на света. Сигурна съм, защото още не бях пила и ме гледа, нали знаеш как? Като по филмите, едно загадъчно, до към леко влюбено. Обърнах се да погледна дали зад мен няма някоя мацка. Не. Викам си, тоя ако не е кривоглед, мене гледа. Мигновено си оправих косата и си отмествам погледа за авторитет. Обаче след малко поглеждам пак. Ама толкова хубав мъж, ти казвам! Висок, строен, красив, облечен с вкус. Мислех да си разтъркам очите, ама бях с грим, та не рискувах. Поглеждам пак, така деликатно, той ми се усмихва. А какви зъби, същински бисери. Викам си, ако не си отместя погледа, рискувам да се влюбя тутакси. Сервираха ми и чакам мойте кукли да дойдат. След малко той идва до мен и ме пита може ли да седне на моята маса. Седна значи и си викам, щом е т ...