Странно малко утре. Странна малка целувка. Странни малки навици. Странна малка нощна музика.

Странно е небето, странно е полето. Странна е рибата, странни са телефонните жици. Малки са мечтите. И миеща мечка говори за хемодиализа.

Научихме още нещо, че часовете са кратки, а цигарата - дълга. Волтова дъга.

Изводът от това, че ми каза нещо мило, е че разбрах, че аз трябва да замълча.

Харесва ми лъскавият ти начин на живот. Или по-скоро мислене. Харесва ми, че искаш да си прав, харесва ми, че се опитваш да правиш красиви неща. Харесва ми, че говориш за себе си с любов. Харесва ми идеята, че има хора като теб. Харесва ми, че не ти се налага да се примиряваш, че знаеш кой си. Че не се страхуваш да кажеш, че това си ти. Харесва ми, че не използвам обичам, вместо харесвам.

Знам, че  няма да свърши бързо, знам, че ще има крясъци, знам, че ще го направиш шумно, тъжно, знам, че ще ме накараш да го забравя. Знам, че ще искаш да ме заболи.

Най-вероятно няма да кажа думичка и ще повтарям, че съм добре, когато ме питат. Все от някого съм взела, че няма страшно да върша нещата по трудния начин, че мога да мълча.