8.12.2006 г., 17:48 ч.

Той 

  Проза
1170 0 5
1 мин за четене
Намери се търпелив, спокойно изчака, без дразнение и подскоци, Големият Взрив да се случи. После, с тиха увереност, го съпътства, за да го види докъде ще стигне. Вселената се появи с разбирането, че това си струва.
После се появиха едни, които усукваха шии и въртяха глави, за да видят колкото се може повече и по-надалеч. Окото им трескаво не искаше да пропусне нищо.
Търпението Му направи да се случат въртоглавите. Те изникнаха, докато Вселената се разширяваше. Той не ги видя, за Него беше достатъчно да съпътства: но те Го видяха.
Преди да се опитат, да Му вменят главите и окото си, Той не знаеше нищо. Не знаеше за тях, не знаеше за Взрива, за разширяващата се Вселена, не знаеше дори за търпението си или за това, че съпътства. Той не познаваше нито всецялото, нито Себе си. Но въртоглавите решиха да Го запознаят.
- Сладострастно ни е, да Те запознаем с Теб. Това си Ти: би могъл да се видиш, тъй както ние Те виждаме. Между впрочем понеже си в полезрението ни, ние решихме да Те употребим.
...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едуард Кехецикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??