Тишината му се струваше по-тиха от когато и да било, в мрака проблясваха сенки на минаващите коли по улицата, обичаше да лежи и да гледа в тавана сенките на светлините от улицата. Самотата му се струваше приятна на моменти, чувстваше се самотен, въпреки че не можеше да се оплаче от липса на приятели, въпреки всичко беше самотен, а самотата всъщност не беше това да нямаш приятели и близки, тя беше друго нещо, нещо много дълбоко и лично, поне за него самия - самотата за него беше да не можеш да откриеш себе си. Омръзна му да се взира в сенките на тавана и затвори очи, каза почти на себе си:
- Здравей - каза го, за да разпръсне за миг тишината, не очакваше да получи отговор, но се изненада.
- Здравей, - отговори му тих глас.
Малко изненадан, стреснат не, но сащисан по-скоро, той се изправи и огледа стаята, но там нямаше никой, само той и тишината.
- Кой е там? - попита той, оглеждайки стаята.
- Кой съм аз ли или кой си ти? - отговори гласът, не изчака неговия отговор и продължи. - Аз съм ...