svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
17.02.2007 г., 7:45 ч.

ТОЛКОВА Е РОМАНТИЧНО 

  Проза
1919 1 19
4 мин за четене

  Затварям книгата и плача. От умиление, разбира се. Толкова любов и нежност, ревност и вярност, мъка и щастие - само в 247 страници! И в нито една тя, Жената с главна буква, не мъкнеше торби, не гладеше, не переше. От време на време готвеше и вечеряше с любимия на свещи. Ние го правим само, когато ни спрат тока. И тогава мъжът ми се опълчва срещу всички правителства от както свят светува. Той е силен и е винаги готов да защити семейството си, когато е на чашка-две.

  В книгата по-често той приготвяше прекрасни специалитети, за да Я впечатли. Само по това се различаваме - в нас аз готвя. От първата до последната страница Той Я обсипва с внимание и скъпи подаръци. Още след първата им среща Й купи златно колие. В средата на книгата - скъпа кола. Обиколи с Нея почти целия свят, само и само да спечели сърцето Й.

  Когато между тях повяваше хлад, когато ревността разкъсваше гърдите им, когато имаха нужда от глътка въздух, след изпепеляващите ги страсти, Тя взимаше първия самолет и заминаваше накъдето Й видят очите. За да остане сама и подреди мислите и чуствата си. Когато беше тъжна, я приютяваше прекрасната природа на Швейцария, където черпеше сили от високите планини и кристални езера. Изпаднеше ли в депресия, Я поглъщаха шумните улици на Париж и Я зареждаха с енергия и желание за любов.

Връщаше се при него все в тази къща на брега на морето.

  Накрая винаги любовта побеждава. Той повдига булчинския воал и Я целува. А над тях се сипят нежни бели листа от рози…

  С Героинята от романа толкова много си приличаме. И яз бях млада и красива. Сега малко напълнях, но десетина кила какво са? Е, нямам Ролс Ройс, но пък Ладата е в движение все пак, малко ли е? Имам златна венчална халка. Даже мъжът ми ми обеща, че ще ми купи златен пръстен за пенсионирането. Само да го доживея, ще е толкова романтично! Когато мъжът ми ме тупне отзад и ме погледне изпепеляващо, знам, че иска да ми каже колко много ме харесва  с новия пеньоар и колко много ме обича и желае. Но той не е безделник, за да чете моите розови романи, за да знае как точно да се изразява. Пък не е и милионер и като се върне от втора смяна от завода, който все още работи, е толкова уморен, че няма сили да ми изрече: Обичам те скъпа и винаги ще те обичам, би ли ми сервирала вечерята, любов моя! Той е истински делови мъж и говори кратко и ясно: Слагай да ям, че съм умрял от глад! Но в гласа му има толкова нежност, че аз му поднасям лещата сякаш съм приготвила филе от пъстърва, залята обилно със сос Холандес, прясна лангуста и любимият му гъши дроб.

  Той отхапма пресен чесън и притваря очи. После се отпуска блажено на брачното ложе и се унася. А аз усещам как се разнася из стаята този до болка познат аромат на сандалово дърво или щкембе чорба - има ли значение? Докато мия съдовете, до мен долита равномерното и нежно похъркване на любимия ми съпруг и аз бързам, щастлива, да се гушна до него, защото утре съм първа смяна.

  Когато се скараме ми иде да избягам на края на света, точно като героинята от романа, но… не сме си платили парното и това ме спира. А понякога така ми иде да замина за Париж, че чак свят ми се завива.

  Не може повече да се живее така! Вече реших - ще пътувам. Може да заредим резервоара на колата, ако ни останат пари и заминаваме на село да видя нашите. Не съм ги виждала от миналата година, когато клаха прасето. Не мога и да ги чуя, защото мъжът ми от много работа е забравил да плати телефона и са го изключили. Милият, напоследък много се преуморява, не че не са му стигнали парите, не вярвам. Нали този месец им изплатиха заплатите за април миналата година.

  Реших: ще платя телефона, ще се обадя на нашите и ще пътувам… толкова е романтично…

 

 

© Светлана Лажова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??