Студената зимна нощ обгърна грешната и вечно раздирана от войни земя. Със своето черно було тя покри обсипаният с жертви, изоставено оръжие и боеприпаси фронт, сякаш не искаше това да се бе случвало никога, и да прикрие срама на един от най-големите грехове на човечеството – войната...
Война за чужди интереси и власт...
***
С настъпването на нощта вражеският огън бе притихнал. Уморени от тежките боеве, и двете армии се бяха оттеглили и укрепили в окопите, прибирайки ранените си войници. Рядко се чуваха далечни изстрели и вопли на ранени. Единственият бял цвят в тази мрачна картина бе снегът, който валеше усилено, а студеният северен вятър го завихряше.
***
Старият войник стоеше в окопа, ранен от вражеският огън. В едната си ръка държеше цигара, подарена от мъртвите му другари по оръжие. Пушката си бе подпрял от лявата му страна, заредена и готова да отвърне на противника.
Леденият вятър пареше лицето му, а краката му бяха вцепенени от студ.
Със стиснати зъби от болка той пристегна прев ...