(Една история с поука.)
Знаех си! Има една приказка - внимавай какво си пожелаваш...
Е! Пожелах си! Отде да знам, че журналистката има връзки в „Орбита“? И сега тичам насам-натам да уреждам нещата.Помолих директора за транспорт.Нали трябва хубаво вино? Няма да се излагаме пред чужденците я! Двама юнаци отиват до Асеновград -за „Мавруд“!
-Защо е тая дандания?
Захваща ме още от вратата бай Трифон, като да не знае...
-Ами, нали имаме гости, другарю директор! От Грузия! Та трябва...
-Слушай, ей! - чак заплашително става от стола си. - Да не се изложим нещо! Вземи, ако трябва, пари от касиера, но всичко да е топ... И да вземат и Станимъшка ракийка им кажи! Няма да пием разни водки или пърцуци!
А! Самопокани се и това ти е! Сега какво? Сега, за да няма обидени, отивам и каня профпредседателя, партийния секретар, главния инженер, главен счетоводител... Другарска вечер е това, не е шега работа!
В столовата - вавилония! Леля Миче не може да изгони носещите продукти, дето все се навират в кухнята. Добре, че има и помощнички. Изкряка насреща ми заради прибавените още хора, ама просто няма избор.Това е!
-Защо не виждам тонколоните? Къде е музиката? Любо? - свиват рамене без отговор, ама и аз не чакам...Отивам в клуба, а там Любака с една отвертка ровичка нещо в „Грундига“. Около него - ленти, ролки...
-Абе, ще стане, ама иска малко време - отговаря, преди още да съм попитал и примигва...Познавам това нещо - неговото примигване! Значи - работата е някой, дето живее по-наблизо, да прибяга за друга „щайга“ (казано на жаргон).
Е, поне знам докъде сме...
И така - почти през целия следобед, докато столовата не е приведена в тържествен вид, масите подредени и пълни, както се полага за един хубав „производствен“ банкет...
Ще пропусна редица подробности - приветствени слова и прочие... Пихме от Станимъшката ракия за дружбата, както си му е редът, а после... После дойде редът на виното...
Тостът... За него седнах да описвам всичко дотук!
Изправи се един млад човек с чаша вино в ръка и заговори на руски с типичния кавказки акцент:
-Бих искал, драги приятели, да пием заедно за това, че ви има на този свят и че споделихте с нас вашия хляб и вино.
Една много стара приказка разказва за Огъня на дружбата, който може да стопля сърцето и от огромно разстояние...
Един човек бил хванат от враговете си и завързан на върха на една планина - оставен да умре от студ. Неговият най-добър приятел опитал всякак да го спаси, но всички пътеки били завардени и не можал да премине отникъде. Тогава се качил на съседен връх и запалил буен огън. Замръзващият се стоплял, гледайки огъня, защото знаел, че някой мисли за него... Нека знаем, че колкото и да сме далеч едни от други, има начини да топлим едни на други сърцата си...
Лично аз забравих всичко останало. А вие?
Б.Калинов.11.05.2010г.
Пловдив
© Борис Калинов Всички права запазени
Б.