Това, което обичам, е да гледам мач на любимия Челси, изтегнат на дивана в хола,
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.

 Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър, бъбрейки за жени и риболов.

 Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа, блестяща с никелираните си части и намигващи светлоотразители.
Чудя се, какво толкова секси откриват другите мъже в нея?
 Прилича ми на хищна котка, с четиринайсет цолови лапи и красива кожа, сякаш одрана от луксозната тапицерия на седалките й.

 Но най-обичам да чувам звука от токчетата ти вечер, когато се прибираш, да усетя повея от разлюлените поли на роклята ти и да доловя остатъците от изморения ти парфюм, примесен с ежедневие.

 Щом си вкъщи, стаята се озарява от усмивката ти; бих казал, че стаята се усмихва.
Усмихват се и диванът, и пердетата, а телевизорът сам превключва на сериала ти.
 Тогава съм истински щастлив и не се питам - дали се чувстват ощетени кучето, колата и пъстрият чадър?
А приятелите?
Ще им липсвам ли?