7.05.2008 г., 21:13 ч.

Това, което сме 

  Проза
1242 0 2

Студен вятър обливаше лицето ми. Непозната тръпка преминаваше през тялото ми. В главата ми непрекъснато звучеше някаква песен. Затварям очи и целият ми живот минава на лента. Кадър след кадър осъзнавах, че хубавите неща в живота ми са прекалено малко. Толкова малко, че ако ги пусна само тях, няма да имам време, дори да си направя пуканки. През целия си живот съм бягала, страхувайки се от най-бизките си хора. Страхувах се да не ме наранят. Но каквото и да става, ние сме войници. Щом чуем вика на приятел, се връщаме назад. Обучени сме, щом усетим опасност да не бягаме с писъци, а да се борим докрай. Това е то - инстинкт за самосъхраниние. Гордо вдигнали глави, дори и загубили, преминаваме през капаните на живота, докато не получим своя цяр. Удар след удар, дори и в калта се изправяме и продължаваме. Усъвършенстване. Еволюция. Инстинкт за самосъхранение. Това сме ние - шепа хора, търсещи нещо повече от живота.

© В.К Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??