Танцуваме по езерната повърхност и от всяка наша стъпка се раждат водни пеперуди. Обвити сме, като в искрящ гейзер от тях. Залезът е прекрасен с медно-розовите си отблясъци, а музиката на валса трепти във въздуха. Толкова нежна, ефирна, сякаш пеят небесата и...
Кой идиот спря звука?! Защо, така вони и потъвам?! Навсякъде е гадна, зеленикаво-кафява слуз. Блатната помия е до врата ми. Срещу мен върху една тръстика е кацнала жаба, която проговаря:
- Целуни ме и ще се спасиш!
Всъщност имам ли избор, смърт от задушаване с кал и спасение. Накланям се и я целувам... В главата ми сякаш се търкалят празни варели... Поглеждам отражението във водата... Ужас!!! Аз съм жабок!!!
- Събуждай се. Време е за инжекцията.
Отварям очи, а над мен е ангел небесен с прекрасни очи. Тихо прошепвам:
- Благодаря ти, Ангел мой!
- Не ми квакай. Докторът иска да експериментираме ново лекарство.
Защо между пръстите имам ципи? И тая вещица, така зверски ми заби иглата. Добрее... чеее... заспии... вааам...
- Смятате ли, че това бързо стареене е от терапията?
- Възможно е, но трябва да видим и на скенера, какви са промените в органите.
Тия двамата ми приличат на сурикатите от "Ледена епоха", облечени в бели престилки.
- А, той се е събудил. Как се чувствате?
- Като жаба на сухо.
Ами да, кискат се, като сурикати.
- Не се, притеснявайте. Това са странични ефекти от лечението.
- Какво, лекувате ме от жабешка треска ли?
- Не, бяхте влюбен до полуда и вършехте не адекватни неща. Обществото се погрижи за вас.
- Кое общество, блатното ли?
Двата суриката пак се хилеха и тупаха по рамената.
- Страхотно чувство за хумор. Преди имахте ли го?
- Разбииира се! Докато лапах мухи, смятаха, че съм най-хумористичната жаба.
Бе тия двата кретена няма ли да спрат, да се кикотят?
- Ох, ох ще си запиша разговорът ни. Много комичен сте. Сега ви оставяме да си почивате.
- Благодаря! Наистина искам да си почина от вас!
Чудна работа, дали не сънувам тази тъпа пиеса. Я, сега имам човешка ръка, но е толкова стара и сбръчкана с кафяви петна. Вдигам чаршафа и под него е тялото на някаква мумия. Някой пак влиза.
- Сестра, понеже сте много добра и отзивчива, бихте ли ми казали, какво правя тук?
- Ами, как да ви кажа. Намерили са ви в замръзналото езеро преди 60 години. Размразиха ви и ви дадоха възможност да живеете сред другите хора, но сте започнали да вършите глупости.
- Какви глупости?
- Търсили сте нещастни хора да им помагате и накрая сте се влюбили, с което сте прескочили всякакви етични норми.
- Браво на мен. И сега ме лекувате, за да остарея и бързо да умра, като не смущавам обществения ред.
- Това не знам, лекарите ще ви кажат. Но се успокойте една снежинка зима не прави.
- Вече съм спокоен, аз съм жабокът - снежинка. Всъщност не беше ли, една птичка пролет не прави?
- Какво е това птичка?
- Нищо, нищо... Говоря си глупости.
- А да, отвън имате посетител. Ще я приемете ли?
- Коя е тя?
- Жената, заради която сте тук.
- Разбира се, пуснете я.
С мъка се поизправих в леглото, а вратата бавно се отвори и в ореол от светлина стоеше прекрасно момиче...
Но, какво става! С всяка крачка тя се състарява и докато стигне до леглото вече е прегърбена и сбръчкана. После, премигвайки се превърна в бяла сянка.
- Здравей, не трябваше да се видим тук, но ти много бързаше.
Исках да кажа нещо, но само прошепнах:
- Целуни ме!
Усетих нежния допир на устните и. След това тялото ми бавно започна да се разсипва на прах.
- Този свят не е за нас... Обичам те...
Край
© Гедеон Всички права запазени
Още един път ти благодаря за мнението.