1 мин за четене
Бебето плаче, когато го боли и когато е гладно. Големият човек прикрива сълзите си, когато го боли.
Изписани са толкова думи дали жената е уязвима, когато плаче и когато споделя болката си.
А мъжът? Бебето няма пол - всички бебета реагират еднакво. Защо никой не пита срамно ли е жената да плаче, а толкова трактати, стихове и песни са писани и изпяти за мъжките сълзи? И кога човек плаче пред другите? За да предизвика съчувствие, а оттам и да спечели доверие? Да показва слабост, за да постигне целта си, манипулирайки така тези, които ги е грижа? Това ли ни прави големи хора?
Това ли е "да превърнеш слабостта си в сила"? Защо по различен начин се гледа и тълкува поведението на жената и мъжа, а уж става въпрос за общовалидно за двата пола поведение: реакция при болка? Как и защо се научаваме да я контролираме и показваме по различен начин в различни ситуации? Защото от бебе (среден род) се превръщаме в полови същества. Защото прибавяме към живота си навици, мании, изисквания, критерии. Защ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация