- Я, кого виждам! Страшна си Рени! Станала си много елегантна! Как го правиш?
- Ами, тренирам. Бягам тук, бягам там, стоя по опашки. И ето, краката ми се превърнаха в стандартни пружини.
- И аз бягам, ама...
- Не се отчайвай миличка! Тренирай, в това е истината! Бягай за здраве! От бягането и духът ти става по-силен. Издържа всякакъв вид натоварване в претъпкан автобус. Изобщо, това те издига интелектуално, като личност от съвременен тип.
- Духът ми Рени е като парен котел.
- Въпреки това, трябва да го тренираш!
- И как?
- Като спор-ту-ваш! Аз например играя тенис. Вместо да ходя да се моля на този, на онзи, преминах на собствено задоволяване на страстите. Представи си! Опънах една мрежа по средата на всекидневната и сама си направих тенис корт. Котката застана отсреща. Взех хилката и метнах топчето. Тя се хвърли, цапна го с лапата, а аз го грабнах и наново го метнах. Борбата продължи до пълна победа в моя полза.
   Тенисът е голяма работа! Така ще се научиш да въртиш хилката, че и мъжът ти да не слуша, ще полети като топче. Това ще усъвършенства неговото атлетическо телосложение.
- Да, ама моят Жоро е един такъв! Няма нужда от усъвършенстване.
- Ами, всеки мъж има нужда. Нали им знаеш слабите им ангели?
- Слаби, не слаби, те си знаят своето.
- Ей, чакай, чакай, че ако ни чуят!
- А, бе и ние не сме цвете за мирисане. Мен като ме е завъртял градският вятър... Върти, върти и дърпа ли, дърпа блузката ми. Да не би пък аз да съм виновна, дето и слагат такива шевове на зигзаг, а и материята е една такава... Но кой да му мисли толкоз. Ще я оставя в гардероба за по- черни дни и ще облека оная, нали я знаеш, дето я носеше майка ми. Ще я облека и ще бягам за здраве след автобуса.
- О, Рени! Сега разбрах, защо моят Жоро излиза сутрин рано! А то какво мислиш? Тренирал маратон, за да е сигурен, че ще стигне навреме на работа...