II
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение, което не им позволяваше да напредват бързо. При това се движеха не директно към Несебър, а на близко отстояние до брега - тя пожела така от съображения за безопасност. И въпреки нейното благоразумие явно морето им пречеше... Самият Владимир започна да губи увереността си, разбирайки, че има разлика между това да гребеш по реката и да гребеш в морето… Но се стараеше да го прикрива и да я успокоява. Очевидно уплахата ѝ личеше… Помоли го да променят първоначалния план и да се насочат към брега, защото брат ѝ ще се разтревожи ако не се прибере в обичайното време. Той веднага се съгласи. Слънцето печеше силно, но тя отказваше да пие вода, уверявайки го, че не е жадна. Всъщност добре разбираше, ...