elenasim1 (Елeна)
178 6571
16.03.2012 г., 23:13 ч.

... три дни по-късно... 

  Проза
1065 0 16
1 мин за четене

Стоях неподвижен в центъра на змийското гнездо. Изход никакъв...

Всяко минимално движение би предизвикало вниманието им върху мен.

,,Ще им позволя да ме ухапят. И след това...'' Помислих си.

Виждах очите им в мрака. Следяха ме...

Вероятно присъствието ми тук ги изненадваше. Протегнах бавно ръка към кралицата. Очите ни за миг се срещнаха. Сякаш доволна от примирената ми реакция, показа огромните си зъби и бавно се приближи към протегнатата ръка. Притворих очи, мислейки, че ще намаля болката. Стиснах силно зъби. Толкова, че усетих в мозъка си натиска. Пробождането бе почти като игла от спринцовка. Жалко за цялото ми напрежение.

Отворих очи...

Тълпата от озверени, безработни и гладни хора ме избутваше към ъгъла на улицата. Всички се бореха за правата си...

И аз бих дошъл, но бързах да запазя новото си работно място. Заплатата едва ли щеше да покрие разходите вкъщи, но беше по-хубаво от нищо.

Зави ми се свят. От ръката ми течеше кръв. Най-сетне ме избутаха вън от шумотевицата.

Опитах се да извикам помощ, но сред всичката тази лудница никой не ме забеляза...

 

... три дни по-късно...

 

,,Открит труп на мъж средна възраст, без данни за самоличност. В случай, че някой издирва изчезнал, да се обади в полицията.''

 

... В апартамента се чуваше бебешки плач. Комшийките повикаха полицията.

Откриха разкъсващо се от плач бебе и данните на мъжа...

 

(всички прилики с действителни лица са чисто съвпадение)

© Елeна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??